Малки портрети на големи позьори

Наскоро едно от момичетата на Playboy взриви обществото на изключителните зрители, които иначе не трепват при орязване на бюджета за образование. За „столицата на Великобритания - Англия" се говореше навсякъде, където има и винаги ще има един ограмотяващ телевизор. Всеобщото недоволство получи необичайно медийно отразяване, като дори жълтите бачкатори използваха този незначителен гаф да се извисят над собствената си високоплатена ниска култура.

Странно, все още ли има значение какво мислят онези хора, които се възмущават от липсата на елементарни познания, но същевременно не се възхищават на примерите за висока култура и никога, никога, никога не са я поддържали? Все още ли имат право на оценки, при все че години наред плащат единствено за чалга, пържоли, клюки и скечове?

Момичето на Playboy всъщност заслужава повече уважение от много други любимци на българската публика, тъй като не се опитва да внуши, че е страхотна певица или актриса, не се прави на репортер, нито се опитва да стане премиер на републиката. Тя се възползва единствено от това, което може най-добре: да изглежда секси и да продава очевидното.

Обнадеждаващата теория, че човек постепенно се превръща в онзи, когото „играе", тук е напълно опровержима. В България позьорите си остават позьори, но благословията на „продуцентите" им е напълно достатъчна, за да започнат смело да задават стандарти, сякаш някога са били образец за нещо. И ако преди не беше толкова важно какъв си, а какъв ти е публичният образ, то вече е все тая и какъв точно ти е публичният образ, стига да се продава бързо, масово и в два основни цвята: жълто и розово.

Няма значение дали ще си фалшифицираш биографията или чувствата, за да се добереш до по-висока позиция, или ще купуваш определени продукти единствено защото някой е решил да ги рекламира, докато не засънуваш нискобюджетни сънища: вече си част от това време, което има всичко друго, но не и дух.

В крайна сметка може би така е по-добре: да не знаеш къде точно се намираш, докато пробваш нови пози в някоя хотелска стая, отколкото да не знаеш къде се намираш, докато се местиш от канал на канал в родната канализационна система, където известността гарантира качествата и търсенето, а не качествата - известността и търсенето. И като се огледах внимателно още веднъж, си записах следните все по-незначителни подробности:

Позьорът променя речника си постоянно, в зависимост от това кои са най-новите популярни изрази и думи. Усвоява такива като бранч, по дифолт, дисклеймър, сет (за съчетание панталон-риза например) и други. Вмъква ги при първа възможност, често напълно неуместно. Вместо да отмени резервацията си, той ще я канселира. Позьорът не трябва да се бърка с онези, които обичат да си играят с езиковите регистри, или да бъде припознат като сноб. Снобът никога не би използвал повечето думи и изрази от речника на позьора точно защото те са набрали популярност. Трябва да се подчертае една от най-съществените отлики: снобът не обича популярното и може да харесва нещо само защото никой друг не го харесва. Позьорът е способен на всякакви мимикрии в зависимост от целите си, но общо взето се привързва към неща, които го правят част от дадена среда или просто приемлив за други позьори.

Позьорът е хай-тек активист. Принадлежи на всичко ново и скъпо, обявено за висока класа. Купува си MаcBook, въпреки че не прави нищо друго, освен да си проверява пощата и да влиза във фейсбук. Взима си нов телефон заради дизайна. Същевременно би се сдобил със стар грамофон, макар да няма нито една плоча. Единственото условие е грамофонът да се вписва добре в интериора, не е задължително да работи. Ако стане известен за известно време и го питат в интервю без какво не може, позьорът изброява определени „технологични джаджи", както би казал той. Възможно е да включи и книга на някой нобелист (дори още да не я е чел), за да изглежда по-задълбочен.

Позьорът страда онлайн и винаги в група. Няма значение дали става въпрос за изоставени деца, котки или кучета, позьорът насочва вниманието си към онова, за което някой друг е организирал (мини)кампания. Онлайн емпатията му рязко контрастира на офлайн безчувствието му. С натискането на няколко клавиша, той вече не се интересува кой е попаднал в месомелачката, или взема краткотрайно участие, колкото да повиши рейтинга си в определена група. Пука му предимно за неща, които са предизвикали по-голям обществен интерес. Полезно би било, ако изглеждат „милички" и беззащитни: колкото „по-милички" и беззащитни изглеждат, толкова по-възвишен изглежда позьорът. Това го устройва перфектно, защото той е тук, за да изглежда. Ако обявят морско свинче или кокошка за издирване, позьорът ще се включи в инициативата, ако е станала популярна.

Храни се здравословно на нездравословно високи цени само за да отбележи, че се храни здравословно. Ако е известен за известно време, в интервю посочва заведения, в които храната е здравословна, а цените са от напомпани до смъртоносно високи. Внимава да не предизвика и грам съмнение, че яде кренвирши и пастет вкъщи. Може и да е хапвал кренвирши в далечното минало, но никой не разполага с доказателства. В това отношение позьорът и снобът си приличат. Те нямат нищо общо с познавача, който знае какво яде и какво пие, дори да е сервирано в алуминиеви чинии и пластмасови чаши. Кулинарният вкус на позьора е предопределен от властващите тенденции, цената и оформлението. В противен случай той не може да определи нещо като „стойностно".

Позьорът не се интересува от политика, но участва в протести. Нещо повече, позьорът не протестира, а посещава протестите. Но ги посещава само през топлите месеци, защото един протест трябва да е удобен като собственото му легло. Първото нещо, което прави по време на протеста, е да снима и да накара някой да го снима на фона на реално протестиращите. Първото нещо, което прави след протеста, е да качи снимките във фейсбук, за да се изфука, че и той е бил там. Понякога води и следващото поколение позьорчета (ако има деца), за да могат всичките му познати да се убедят, че е един велик гражданин на републиката, който възпитава велики граждани на републиката.

Говори понякога така, все едно квантовата физика му е специалност. Квантова физика, адронен колайдер, стволови клетки и други подобни теми изведнъж се превръщат в център на новооткрития му интелектуален живот. Не може да посочи повече от едно съзвездие при ясно нощно небе или да изброи дяловете на главния си мозък, но е научил наизуст основните процеси, протичащи в колайдера, които да цитира при необходимост.

Позьорът говори за изкуство, при все че има познанията и естетическия нюх на картоф. Избира любимите си художници, режисьори, писатели по тяхната настояща репутация. Понякога позьорът се спира на име, което все още не е известно в България. Споменава го от време на време в разговор. Предизвиква интерес и доказва, че не е картоф. След известно време посоченият от него артист печели по-голяма награда и става известен в България. Това затвърждава представата за добрия вкус на позьора. Позьорът харесва само личности, които са популярни. Всъщност това е дефиницията му за личност: да си популярен, означава да си личност.

Блогът (сайтът) му винаги е прилежно поддържан като кухня на пенсионерка. Публикува само неща, които го представят като позитивен и духовен (тук-там се среща някое дантелено каренце: малко вехта поезия, малко поучителни мисли на велики философи, някоя фотография на замислен човек и т.н.). Най-важното нещо не е истината, най-важното нещо е да бъде харесван. Това го устройва перфектно, защото той е тук, за да бъде харесван.

Позьорът изслушва внимателно всички, с които не е съгласен, и симулира пълно разбиране. Винаги изглежда замислен и загрижен при нужда. Позьорът „разбира" най-добре онези, които не разбира, и прави услуги само за да каже, че ги е направил. Така затвърждава собствената си интимна представа, че е един много добър и великодушен човек. В същността си обаче позьорът е непоправим интригант. След като е разбирал в продължение на няколко часа, той с удоволствие ще направи някоя „социална магия". Последното се случва, като ви дискредитира пред общи познати, за да изтъкне самия себе си. Често всичко минава под знака на „Ще ти кажа нещо, но нека остане между нас". Възможно е да прояви и ситуативна оригиналност при смяната на темата. В следващия момент позьорът вече разправя с удоволствие онова, което ще сподели с поне още 10 души, ако вече не го е направил. Обикновен замърсител.

Позьорът винаги, винаги, винаги изглежда по начин, който не отговаря на социалното му положение или на начина му на живот. В зависимост от това къде иска да попадне, позьорът може да изглежда дори леко мърляв. Ето защо е изключително важно да не се бърка със сноба, който винаги се старае да отговаря на стереотипа за изисканата „висша класа", дори да не принадлежи към нея. Също така не трябва да се бърка с преживяващите сериозна личностна трансформация, които искат да се откажат от средата, в която са пребивавали до момента. Ясно разпознаваеми позьори са тези, които се обличат в маркови спортни дрехи, но не спортуват, както и онези, които избират само дрехи на известни дизайнери. Те са минали през своя шанжай-период, когато са носили Adibas, Pumma, Reebook, Guci, Versache и др., и вече се стремят към оригинални придобивки. Могат да съсипят нечий живот за чантичка или нови маратонки, а по-късно: апартамент, кола и т.н. По абсолютно същите причини могат да обичат някого до смърт, което в никакъв случай не означава много дълго.

Позьорът ходи от парти на парти, с цел да се запознае със силните на деня, сноби и други позьори, които могат да му бъдат от полза. Единственото, което прави, е да създава добро впечатление, като се държи така, както се държат онези, в чиято компания иска да влезе. Ако смъркат - и той смърка. Ако говорят за изкуство - и той говори за изкуство. Ако се смеят - и той се смее. Ако не обичат черни - и той не обича черни. Запознава се с онези хора, които иска да го забележат. Налучква реакциите им, за да не предизвиква неодобрение. Никога не влиза в конфликти, дори в шампанското му да има плюнка вместо пяна. За позьора достойнството е чувал галоши в сравнение с един напълно очевиден чифт Manolo Blahnik. След като стане част от жадуваното общество, позьорът започва да задава стандарти, въпреки че самият той никога не е бил образец за каквото и да е.

Фотография Васил Танев