Сложих цветята във вазата и реших да изпържа яйца. Две яйца, една идея зехтин и, опааа, пепелта от цигарата падна вътре. Нищо, и така става. Зад мен - цял един океан свинщини. Пред мен - купища непредвидени проблеми и една твърде вероятна катастрофа. Въпреки пепелта яйцата са страхотни. Препечени филийки със златисти искри разпръскват аромата на успеха. Нарочно отварям прозореца, за да примамя котката на съседите и злостно да й отмъстя с една стоманена тръба за мартенските й оргии. Може и с ток да я убия, ще видя.
Точно преди една година
- Няма никакъв риск,
баце. - Тонката пуши нервно и се оглежда за евентуални инспектори от ДВСК. - Ще
я нагласиш дейба и системата - на всеки лев продажба некоя стотинка да ходи и
при нас. Шефът е пълно перде. Сега ебе неква 17-годишна, дето здраво го е
хванала за топките, и той, горкият, й купува Гучи, Мучи, суши и пуши.
- Мен шефът ти не ме
притеснява. - Седя и разглобявам 36-тата химикалка за деня - когато съм в
мозъчен процес, правя такива неща. - Ако жена му ни надуши, ще ядем хурката.
Нали знаеш кой й е брат? А и не е много трудно да се сетиш кой може да е бъркал
в базата. Аз специално поемам сто пъти по-голям риск от теб.
- А кой измисли работата?
- Тонката се наежва малко и леко надува гръдни мускули.
- Ти си я измислил, няма
спор, но аз ще я свърша. - не отстъпвам аз и, без да искам, изстрелвам
пружинката от химикалката към съседната маса, откъдето идва звучен северозападен
псувня-сикуенс със завършващ таг „пустиняк скраклюзен". Решавам да го игнорирам.
- Делим 50 на 50 и в
първите три месеца ще започнем с по-ниска ставка. - продължава с преднамерен
сух счетоводителски тембър Тонката, който би накарал Айн Ранд да се подмокри и
да удари един скреч в банята. Той продължава да ми сипва цифри, проценти и думи
като „премерен риск", хубаво омесени с люлинските му лафове.
- 70 на 30 - и това е
последното, което ще чуеш от мен по повод проценти.
- Става!
- Я па тоя? Става? Е как
се съгласи така?
- Ми аз съм те сметнал бе,
баце. - Тонката гледа невинно. - Ти си алчна свиня, знаех си, че ще се навиеш. Знаех
и че ще искаш повечето пари. Ако не беше такъв запъртък, сигурно щеше да биеш
децата в училище за стотинки, нали така?
Аз съм ги бил бе, Тончо, отнасям
се в спомени за веселите училищни дни.
- Така, ами давай да
почваме?
- Ще почваме, обаче
трябва да го измислим. Накрая някой ще яде бой, и смятам да не съм аз. Трябва
да намерим кой да го отнесе. Даже мисля да му отделим част от парите.
- Как така ще му отделим?
- Е ти всичко ли искаш да
изплюскаш?
- Ма повече хора - по-голям
риск.
- Не е задължително да
знае. Първо мисля да напусна фирмата. И без това врънкам шефа за повече кинти. Той
няма да се учуди, че ще бягам. После - да намерим някой да върши моята работа,
ама да е льольо. И последно - да стартираме поне три месеца, след като съм си
тръгнал.
Тонката посърна пред перспективата
за дълъг и трудоемък процес. Златният дъжд, който си представяше да се изсипе в
джобовете му, се оказа далеч напред.
- Виж сега, Тонка, няма
да стане иначе. И кражбите си искат работа, ти какво си мислиш?
- Аз моето мислене съм си
го измислил, ама не е ли по-добре по-простичко. Какви са тия конспирации?
- Животоспасяващи.
- Добре, казвай сега
подред.
- Ще потърсим някакво момче
да бичи там компютрите в магазините, а аз ще видя как да наглася нещата със
сметките. Като дойде момчето, нали ще трябва заплата да му превеждаш. Ще му
отвориш две сметки. Една за заплатата, една за стари години, дет се вика. Тая,
втората, не знам как ще я отваряш и как ще се разправяш с него. Не ме и
интересува. Но три месеца след като напусна, почваме да я пълним. А ти ше
взимаш парите направо от касата. Кеш. Така.
- Ааааз да ги взимам? Кеш?
Като некой илиенски циганин? - От уравновесения тембър на Тонката нищо не е
останало. Сори, госпожице Ранд, няма да ебем днес.
- Ти как мислиш? Да си
отвориш сметка и да прехвърляш ли? Единствените прехвърляния ще са в сметката
на нашето момче. И понеже параноята ми е втора родина, няма да ми се обаждаш и
по телефона. Парите ще ги слагаш на място, което и двамата знаем - да си ги
гледкаме.
- Ти верно искаш да
преебеш момчето.
- По-добре той, отколкото
ние. И само по скайпа за подробности.
Точно преди два месеца
Гледам аз по новините какви лоши хора живеят на тоя свят. Хванали, моля ти се, едно момче и го били, били, и краката му с нафта били палили. Неуредени сметки - Гена Трайкова оформя думата „сметки" с притискане на устните си една в друга, докато станат като слот на карта за банкомат. Звъня на Тонката. Не вдига. Тичам към нашето място. Парите са там. Всичките. Взимам ги и през цялата следваща седмица ходя по разни чейнджбюра, където ме лъжат като родопска бабичка за първи път дошла у градо. Даже до Пловдив, Бургас и Варна ходя. Накрая имам почти 60 000 евро. В Прага си харесвам една мизерна квартира на „Велетръжни" и се нанасям. Във входа всички разбират за мърлявия българин с бръсната глава, болен фен на Спарта Прага, който ходи на всичките им мачове, прибира се смърдящ на бира и понякога пикае във входа. В интернет чета как намерили трупа на столичния гражданин Антон Д. в някакъв строеж. Ето, умрял човекът от травмен субдурален хематом. Ударили го и хоп. Даже с добро си помислих за него - ето, нищо не е казал. Ама де да го знам казал ли е или не. Засега съм си обикновен футболен хулиган. За нашите - работя в чужбина. За шефа ми, да се надяваме, съм бивш служител, когото даже не помни. За котката на съседите - ангелът на отмъщението. После мисля да ходя в Португалия. Като свършат парите, ще видим. Сега съм си собствено куче.
Фотография Васил Танев
Коментари