Казвам се Димитър. С фамилия Павлов и бащино Николаев. На 33
години съм. Навършени. От София съм. Майка ми и баща ми също. Нямам баби.
Остана ми един дядо. От 16-годишен обикалям улиците. Кога с успех, кога без
нищо. Но обикалям. Градът се промени много. Хората също. Кучетата и котките
тоже. Циганите и те. Колите станаха повече. Градинките не. Кварталните магазини
ги няма. Няма ги и сърцатите продавачи на леки наркотици на „Попа" и „Кравай". Няма
ги старите барове. Ако изобщо мога да ги нарека барове. Няма ги старите дупки. В
които се завирахме да пием по бира. И водка. С бира. И повръщахме. Понякога на
земята. Сега сме малко или много леко гъзета. С по-дебели гъзета отпреди. Пак
пием. Много повече. Ма вече не повръщаме на земята. И не ходим по заведения. Защо?!
Щот` ни изгониха от нашите си места. Щот` някаква видима или
невидима сила вкара в нашите заведения странни създания. Те изплуват понякога. На
футболни мачове. На концерт на Цеца. Не на баба ми Цеца, а на една друга Цеца. Баба ми почина. Лека й пръст. Срещу
тях имаше заведение. Тъпото. На
„Патриарх Евтимий". Тъпото се казваше
така, щот` наистина беше адски тъпо и трябваше да си определен тъпанар, за да
ходиш там. Ние минавахме да пием по бира. Щот` беше евтина. И ни взимаха
стотинките. В другите места ни гледаха кисело. Сега давам стотинки и ме гледат
с усмивка. Щот` мислят, че нещо се ебавам. И не знам що им става весело. Щот`
са ме давали по телевизията. А аз просто толкова пари имам в себе си. И изобщо
не се ебавам. Пие ми се бира. Просто и ясно.
От 16-годишен се мотам по софийските потайности. И явности. От
17-годишен давам пари в заведение. Една година не я броя. Мина на аванта. Щот`
не пиех алкохол. Мога да кажа, че на 17 започнах да инвестирам в увеличен
чернодробен ензим. И до ден-днешен все така. От година и нещо не ходя по
заведения. Не ми е омръзнало. Ако го твърдя, ще ми се изсмеят всички. Това е
място за социален контакт, както е поликлиниката за бабите и дядовците ни. Техният
бетонен скайп. Точно както на гробища е техният фейсбук. Уви, ако „сръчкаш"
някой, едва ли ще отговори. Или, пази Боже, да ти отговаря.
От 17-годишен ходя по заведения. Виждал съм какво ли не. Предполагам,
че няма какво да ти обяснявам. Знаеш за кои места говоря. Доста от тях вече ги
няма. Едно време заведенията изграждаха личността. Както личността изграждаше
заведенията. И после деградираше в същите тия първоучители. Имаше си барове по
касти. Рокери, блейдъри, скейтъри, метъли, рапъри, пънкари, уейвове, обикновени
пияници и класни чекиджии. Имаше всичко. И никой не се мешаше в бирата на
другия. Щот` свършваше в Първа градска. Или в Пирогов. Зависи от линейката. Имам
невероятен спомен от една метъл дискотека в Бургас. И нея вече я няма. Но вкуса
от шамарите е още в устата ми. Щот` не бях метъл. И никога не станах. Бургас не
е виновен. Дискотеката също. Тя само доказа, че нещата в живота си имат ясен
ред и подредба. В момента нямат.
В момента Планета Пайнер влиза в Билка. И Билка няма нищо
против. И никой не я бие. Напротив. Двама-трима почитатели на новата българска
литература дори пробват да я свалят. Щот` путето е сладковато. Супер. Просто
супер. Маркет. Не роня сълзи по миналото, много далече съм от носталгии и
прочее. Не. Просто ме е яд, че ни изгониха от нашите места. А и ние ги дадохме
без бой.
Някак се обезличихме. Дали щот` по-голямата част от нас
изчезнаха и продължават да изчезват. Не зная. Но съществуват още един-два
бастиона на правилното ходене по заведения. С правилната публика и правилното
пиене. Щот` заведението е място, в което търсиш себеподобни. Доказваш себе си. Раздаваш
се. Понякога си тръгваш с някого. В повечето случаи не. Но знаеш какво да
очакваш. И никога не те е яд. Щот` т`ва е твоето място. И никой не ти се бърка.
Ма вече не е така. Видът на небръснати момчета, които подскачат и ме поливат с
моята бира, с изцъклените им очи, смръкнали некво лимонтозу от Илиянци - е т`ва
ме побърква. Може би съм станал социопат. Може би съм пораснал. Може би. Но не
искам да се извинявам с годините, за това че ме изгониха от моя начин на живот.
Че промениха мирогледа ми. А аз обичам да ходя в барове. Ей така. Да разпусна. Да
сменя обстановката. И не толкова за пиенето. Пиене има и вкъщи. И то много.
Когато бяхме на по 17 живеехме с родителите си. Не всички
имаха вили. Блажени бяха вярващите с вили. Щот` родителите отиваха там
уикендите. Когато бях на 17, преди точно 16 години, нямаше уикенди. Имаше събота
и неделя. В събота и неделя майките и татковците отиваха по вилите. И теренът
беше свободен. И ходехме по купони. И после не се довършвахме по дискотеките.
Щот` нямахме пари. След това имахме пари и се довършвахме в дискотеките. И сега
имаме пари, но не се довършваме в дискотеките. Сега ходим по купони. Домашни. Преоткрихме
ходенето на гости. Добре забравеното старо. И ни е хубаво. И не се дразним, че
е задимено. И не искаме да сменят музиката, нито да я намалят или усилят. И не
ни ебават със сметката. И не ни поливат малки момченца. И невръстни напъпили
тийнеджърки не ни карат да се чувстваме кофти, че им гледаме прокурорските
цицета, изобщо - хей живот, здравей, здравей.
Мисля, че отново съм на 17.
Чакам момента, в който отново ще се завърти колелото.
И ще тръгна пак по барове.
Щот` ги обичам.
И не искам да ме гонят от тях.
Новите българи.
Поздрави.
Фотография Васил Танев
Коментари