Днешният ден е син. С малко червено. Но е предимно син. Имам си цветове за всеки ден от седмицата. Събуждам се сутрин и още с отварянето на очите знам какъв цвят е днес. След това се обличам и тръгвам из града. Летни улици и пъстри хора. Избирам си някое място и оставам на него точно един час. Ако се появи някой в моя цвят, го заговарям. Нямам особено успех, хората се плашат и бягат от мен. Разбирам ги. Ти как би реагирал, ако към теб се приближи младо момиче и те попита: „Оранжево е днес, нали"?
Та днес ми е синьо. За да не е прекалено, към синята тениска и сините дънки взех червената си раница, купих си и една кола, и то истинска, червена, от тази с многото захар и калории. Казват, че в една чаша кола имало 25 бучки захар. Бучките са бели, ама може и да са кафяви. Но днес ми е синьо.
Избрах една спирка, погледнах часовника и се приготвих да чакам един час. Разбира се, надявах се моят син човек да мине, преди да са се изтърколили тези 60 минути. Но на мен никога не ми е скучно, мисля си за куп неща, гледам, в раницата сложих и фотоапарат, та понякога снимам. Днес бих снимала сини неща: синьо небе, сини очи, сини обувки, тениски, панталони, сини автомобили, будки за вестници, табелки, сини отражения, храни, сини улици и сини мечти.
Докато чакам и се озъртам за моя човек, виждам наредени стари книги и започвам да ги разглеждам. А колко много сини корици има, разлиствам ги една по една, посягам и към другите, тъй като най-хубавото синьо може и да е скрито под кафява корица. Само се надявам да не пропусна така моя син човек за днес, да не мине зад гърба ми, докато се зачитам в един разказ... Носи името „Очи на синьо куче". Ще го прочета и ще се обърна, дано не съм те изпуснала...
Утре денят може да е зелен, а ти да си все още в синьо. Или пък в бяло. И така винаги бихме се разминавали, безкрайно.
Автор: Емануил А. Видински
Фотография Васил Танев
Коментари