Тъкмо място за снимка, и светлината хубава; а пък колко си приличат двете така, една до друга, и Мила беше същата, когато се загаджихме: заведох я, нали, на кино, а пък се бяхме разбрали с Гришата уж случайно да се засечем и после той, ако ни чака отвън, значи одобрява избора ми, пък ако не ни чака - не одобрява; дали одобрявал! - чака чинно човекът, а после ми вика: абе, Жорж, къде я забърса тая мадама; аз се усмихвам хитро и отвръщам: е, сега, има ли значение къде, ти не се надай, други не останаха... какви ли ги върши Гришата сега в Германия, вече петнайсет години е там, така е то, разпиляхме се, изгубихме се, то кой знае и Невена къде ще хукне по света, какъв швабин ще ми доведе някъде от Дармщат или Дюселдорф, ама какво да ги виниш младите, търсят си пътя и добре правят, защото тука положението хич не е розово, ама ето, поне снимката излезе екстра!
Тъкмо място за снимка, и светлината хубава - така каза, строи ни двете с мама и почна да гледа ту към нас, ту в дисплея, да сменя настройки, много обича да си играе с фотоапарата, то пък един фотоапарат, да беше сериозна техника, като на Милен, а то нищо и никаква сапунерка, но татко страшно обича да си играе с копчетата, да се прави на фотограф, ама нека си намира занимания, де; аз малко гръндж го давам до мама с тая червена рокля, но какво пък; и ако излезе хубава снимката, може и на профила във фейсбук да си я сложа, те и двамата адски ще се изкефят, но Милен ще има да ми пили: а снимка с мене кога ще си сложиш, но аз ще му кажа, че тогава ще трябва да го запозная с нашите и той ще млъкне, а всъщност и какво да го запознавам, като отива в Германия, в Дюселдорф щял да учи, ела и ти, ми вика, и какво ще правя аз в тая Германия, чинии ли да мия, абе, то се е видяло, че няма да я бъде тая работа, я да видим снимката, не е лоша пък.
Тъкмо място за снимка, и светлината хубава, хайде да си имаме спомен от разходката и добре направих, че си сложих червената рокля, на Невена пък не й ли омръзват тия дънки, но навремето и аз гледах все с тях да ходя, да ми се откроява фигурата, плюс това колко хора имаха дънки тогава, правеше впечатление, първите ми нали ги донесе вуйчо от Западна Германия и директорката веднъж след училище ме видя как се преобувам и си прибирам униформата в чантата, пък после ме вика в кабинета да ме пита защо съм ходела със западни дрехи, а то добре, че на етикета пише на немски и я убедих, че са от Гедерето, тогава оттам идваше цивилизацията, не че и сега не е така, обаче едно нещо трябва да се признае: с климата сме късметлии, къде ти по това време в Германия с тази рокля, нали Танчето се прибра оня ден от Дюселдорф и каза, че било студ; а пък ето, днес е такъв приятен ден, само дето на снимката съм мигнала.
Фотография Илиян Ружин
Коментари