Той разполага
само с един висок прозорец над главата
си. Архитектура на
депресията. Някой е преправил
бившите складови помещения в болнична
стая. В тази
стая той прекара осемнайсет дни, вгледан
в прозореца. В едно синьо юнско небе, в
рошавите корони на два кестена и в
последните няколко етажа на висок блок.
Не знае колко висок. За
първи път вижда този блок. За първи път
вижда света от този ъгъл. Би трябвало
да е все едно,
ако започне да брои етажите отгоре
надолу, но не е. Усеща само, че етажите
са толкова високо, че хората се чувстват
абсолютно сами там горе.
Както и той.
Отсреща един
дядо всяка сутрин излиза да полива
цветята на балкона. По
гащи. Едно момиче танцува балет привечер.
Мъж на средна възраст ударя шамар на
жената до себе си, докато пият кафе. Тя
остава втренчена в нищото и дълго време
стиска парапетите, все едно още не е
сигурна какво ще прави оттук нататък,
в каква посока ще поеме.
Друго момиче излиза полуголо да говори
по телефона и после дълго крие лицето
си в шепи. Две хлапета
си имат своя странна игра - мятат въдици
през балкона и остават с часове в очакване
на небесните риби. Млад мъж
простира детски дрешки така, както му
падне, защото кой ще ти
гледа към
двайстия етаж дали
ританките са подредени. Там горе те са
абсолютно сами.
Един следобед
на някой от балконите се
появиха мъж и жена. Жената целуна мъжа
и съблече блузата му, после го прегърна
и пак го целуна.
А, не - помисли
си той...
После жената
насапуниса партньора си, мъжът вдига
високо ръце и стоя така
пет-десет минути. Жената се въртя
около него, сякаш танцува
ритуален танц, и го обръсна старателно
- по гърдите, корема, гърба, подмишниците.
А, не - помисли
си той. - Това
не е гледка за хора със слабо сърце.
И на другия
ден го изписаха.
Фотография Васил Танев
Коментари