Някой друг

icon
Sofialive.bg

Какво ме гледаш, а? Скъп ти е бензинът ли? Ами скъп е, я, и на мене ми е скъп. И хлебът ми е скъп, и месото, и яйцата - яйцата таман преди Великден ги дигат, гадовете. Ама ако имаше празник на шофьора, сички да сипват бензин тогава, и аз щех да дигнем бензина, да ви спретнем едно празнично увеличение, та да видите вие. Нема такъв празник, пък и не зависи от мене, ама бензина и без това ви го дигат, сичко се дига, само ти не можеш да си дигнеш оная работа, като те гледам какъв си загубеняк. И това не зависи от мене, сакън.

И продължаваш да ме гледаш. Какво ме гледаш, бе? Да бех млада и хубава - да ме гледаш. Какво си мислиш, че не са ме гледали ли? Пикльо с пикльо, я се виж на какво приличаш, само колата ти хубава. Аз защо не карам такава кола, а? Много искам да знам, с какви пари си я купил тая кола. Като я купуваше, не гледаше така, нали? Не ти беше скъп бензинът? Ааа, я си прибирай зъркелите, че ще изскочат и ще се затъркалят по асфалта.

Сега какво? Песът лаел по колите? Ами ще лае, я, нали и той ви вижда какви сте тъпанари. Оня ден един замалко да го сгази. Е, не го сгази, ама некой ден ще го сгазят. И това му се пада, като е тръгнал да ги лае. Да не мислиш, че ми е некакъв тоя пес, никакъв не ми е. Тука го хранят едни тъпанари като тебе. Ама ще го сгазят. Да го газят, хич не ми дреме. От мене ако зависи, фащам една дружина мъже и им раздавам пушки да ходят, да гърмят. За пет дена цела София прочиствам от кучета. Приюти ще им строят. На мене що некой не ми построи нова къща? Да ги избият, ти казвам. Ама то за тая работа требват мъже, не такива шушумиги като тебе. И стига си ме гледал, че като ти зашия един, ще ти литнат зъбите в насрещното.

 

*

Мъжът бавно излезе с колата от бензиностанцията, мина покрай кучето, което продължаваше ожесточено да лае, изнесе се в крайната лента и постепенно усили скоростта. По лицето му се плъзна усмивка, разтвори леко устните му и се утаи между зъбите, останали благополучно на мястото си. Каква жена. Можеше да побере всичките му ядове, всичко, което го дразнеше, като начало бензина и кучетата, но ако бяха останали още малко така, втренчени един в друг, навярно щеше да й прехвърли и ипотеката, и изкорубения тротоар пред къщи, и дори онзи невероятно упорит данъчен инспектор. Но него поне можеше да прехвърли на счетоводителката си. Нали затова са счетоводителките. Трябваше и с нея да изпробва същия номер - да я гледа, докато й прехвърли поне малко от собствените си мисли, които не заслужаваха да бъдат мислени от него и естествено принадлежаха на някой друг. Натисна още малко газта.

Дали всъщност счетоводителката не беше измислила цялата схема. Можеше да я убеди в това. Или можеше да убеди когото трябва. А жената от бензиностанцията щеше да избие кучетата. С периферното си зрение забеляза, че колата в дясната лента намалява, регистрира разсеяно този факт, но не схвана защо, пътят беше свободен, и дори натисна още повече газта. В следващия миг усети как нещо меко, но тежко се блъсна странично в колата и отлитна назад, не разбра какво е и продължи да кара, но намали скоростта, колите зад него спираха, видя ги в огледалото и се обърка, нещо лежеше на пешеходната пътека, през която току-що беше преминал със сто или сто и десет, дали беше куче или нещо друго, той продължи да намалява и разбра, че трябва да спре, да се върне и да види, но го беше страх, трепереше от страх, защото беше сам и когато погледнеше отхвърчалото тяло в очите, не би могъл да вложи нищо в тях, никаква омраза, никаква вина.

Фотография Васил Танев

Един болезнено реалистичен разказ от Ангел Игов. Всички прилики с действителни лица и събития са случайни