София е град, пълен с изненади, дори да си живял тук цял живот. Има места, покрай които си минавал непрекъснато и не си забелязал. Погледнеш нагоре и хоп-видиш някой страхотен балкон или покрив, направен в стар, уникален стил. Свиеш в някоя улица и бам - осъзнаваш всъщност как короните на дърветата правят чудна арка и си казваш: „Бе, досега къде съм блял?!"
Ще споделя за едно от най-зареждащите за мен кътчета - Ротондата зад Президентството. Като цяло е ясно - място с богата история, римски руини. Самата ротонда е датирана и като част от дворцовия квартал на Константин Велики, който е бил впечатлен от минералните бани в града. Дори се твърди, че е обмислял именно на територията на Сердика да обяви столицата на Източната Римска империя, вместо на мястото на днешния Истанбул.
Историческото място днес стои заключено в квадрат от сгради, изградени в сталинистки архитектурен стил или казано по-просто - на гърба на Президентството. За мен това кътче носи дълбока мистична натовареност. Винаги съм изпитвал огромно уважение и интерес към историята на Рим и чувството да вървиш по каменните улици, върху които са стъпвали императори, сенатори, гладиатори, философи, обикновени плебеи и дори роби. По тая причина, когато бях в Рим изтръпнах от вълнение, щом се озовах на огромния каменен булевард пред Колизеума.
При Ротондата обаче приказката е друга. По-рано, когато нещо сдухвах, ходех там да си събера мислите. Винаги помагаше. Най-малкото защото не е пълно с народ, особено вечер и посред нощ. Така се случи, че и работех точно до нея, и всяка сутрин минавах да се насладя и заредя.
А най-голямо щастие ми носи едно пеещо дърво.
Сутрин, когато минеш към девет часа оттам, точно по това време на годината, има едно дръвче до стълбите откъм Съборна, малко и толкова нацъфтяло, че не можеш да видиш вътрешността му. А тя е пълна с врабчета, вероятно и други птички (не съм орнитолог), които огласят целия затворен комплекс. Толкова е гъсто дървото, че оставаш с впечатление все едно то самото пее някаква сутрешна песен. Току до върха на зданията лястовички се гонят в кръг и припяват на дръвчето, сред островчето зеленинка зад Ротондата.
Чувството да тръгнеш с напева на птиците по Солунска, после наляво по чуруликащата Витошка, да минеш диагонално през площада зад „Света Неделя" и да стигнеш до стълбището към старините е неописуемо. А там те посреща концертът на пеещото дръвче с лястовичи хор. Прекрасен начин да разминеш предработния стрес рано сутрин.
Ако имаш път натам сутринта или просто си любопитен - отбий се. Ако можеш да отвориш ушите и душата си за пеещото дръвче, гарантирано ще изкараш ако не цял ден, то поне една приповдигната и усмихната сутрин.
Фотография Ради Георгиев
Коментари