Оказва
се, че в онзи футболен израз „Господ е българин", с
който на практика започна постмодернизмът на българския език, има и нещо вярно. Поне
по отношение на софиянците.
По принцип София
значи „мъдрост". И най-вероятно поради тази причина, щом излезем от
метростанция Сердика, виждаме как върху една
колона е кацнала мацка с готини цици, корона и венец, върху която - от своя страна - е
кацнал и бухал. Само че едва ли това е била идеята на цар
Шишман, който май първи вкарва името София в
официална употреба. По-скоро Средец с времето става София заради църквата - голямата красива църква, построена край сердикийските катакомби още по времето
на император Константин и едикта за вярата. Тя била
първото нещо от бъдещата
ни столица, което хората забелязвали, докато крачели по Цариградското (в онези години то си било на същото място, само дето по-скоро му казвали
Via Diagonalis). Най-вероятно именно заради това първо впечатление от църквата на хълма всички
започнали да свързват града с нея и постепенно забравили другите имена.
По-сложно става с
въпроса защо самият храм носи това име. Заради света София и трите й дъщери е
първият отговор, нали техният празник е и празник на града.
Но невинаги първият отговор е най-верният, така че нека по-добре да го
проверим. Което, общо взето, е лесно - само трябва да влезем в църквата и да погледнем иконостаса. (По правило вдясно от царските двери винаги
има икона на Христос, отляво - на Пресвета Богородица, а веднага до нея - на
този светия или събитие, в чиято чест е кръстен храмът). И така, пристъпваме в „Св. София", може би най-важната
църква в България въобще, по възможност се
прекръстваме пред прага, ако така го чувстваме, и после тръгваме под арките на
хиляда и не знам си колко години, за да обърнем поглед вляво.
Там би следвало да е мъченицата от 126 година, която
гледала как убиват една по една дъщерите й, тъй като никоя от тях не искала да се откаже от вярата. Ситуация, която днес май ни е малко трудно да разберем.
Но там тази мъченица я няма - явно нещо не
разбираме канона, защото иконата й стои на малкия олтар встрани. До Дева Мария
отново е икона на Христос, съвсем различна от тази
вдясно. Тук е малкият 12-годишен Иисус, току-що беседвал със свещениците от
храма и показал - за пръв път - Своето истинско лице пред човеците. Показал
Своята мъдрост.
От което следва, че канонът си е напълно в ред. Само че на канона водите са доста дълбоки
и трудно се нагазват, особено когато
човек никога не е учил и грам по въпроса. Излиза, че църквата носи името на Светата Божия Премъдрост,
написано именно с главни букви, макар и правописът за съществителните да не го позволява. А причината за главните букви е,
че Премъдростта Божия всъщност е второто Лице на Светата Троица, което в
началото било Словото, а после идва сред човеците като Христос. (Който е виждал
истанбулската „Св. София", веднага е разбрал, че тя просто няма как да носи името на една мъченица от Рим.)
Така че, най-грубо преведено, София означава „град
Христов". Град на Премъдрост, който няма нищо общо
с мацка с корона и бухал, колкото и яка да изглежда
статуята й; град, чийто единствен венец е венецът от запуснати манастири
наоколо; град, за който в крайна сметка дори и не подозираме. Извинявам се, ако
звучи помпозно, но в случая думите са на място.
И затова,
ако искаме да сме точни и да спазваме досегашната логика, би трябвало да честваме
Деня на София на храмовия празник на църквата - 25 март, Благовещение. Денят, когато
- най-просто казано - Словото идва на Земята.
П. П. Сао Пауло е кръстен на свети апостол Павел, Санкт Петербург е кръстен на свети
апостол Петър, Сан Франциско е кръстен на свети Франциск от Асизи. Как би трябвало да започва името на град, кръстен на света София?
Коментари