Има ужасно много причини да влезеш в това и това заведение - готвачът, барманът, диджеят, интериорът, чувството, че си у вас, чувството, че си на Марс, жените, рибите, най-вече приятелите. Изглежда - и лошият въздух.
Италианците например имат „най-патриотичния" стомах (определението е на Бепе Севернини, направено във В главата на италианците - б.а.). Те толкова познават и обичат храната си, че няма нищо необичайно в центъра на Рим да чуеш изтънчените викове на обядваща чиновничка, която връща пълната си чиния, понеже не била някаква туристка, която да цакат с преварена паста. Ние явно имаме най-патриотичния бял дроб, след като новият Парламент ще преразглежда забраната на дима в заведенията (която всъщност масово не се случи) с аргумента, че непушенето вреди на бизнеса и на удоволствието от живота навън.
Архаичната сентенция на един червен депутат, че „българинът обича да изпие чашка, да изпуши две-три цигари и да си ходи после" (и внесената от Атака законова поправка за отмяна на ограниченията) бяха опровергани и от много пушачи, подписали появилата се в интернет гражданска петиция срещу връщането на пушенето. Доста важен момент в този изхабен спор, тъй като става дума за надегоистични критерии за удоволствие и за солидарност, която една година проявявахме без никакво мрънкане - напротив, хареса ни. И която сега потъва в съмнителни статистики, че нашето въздържание е довело до страшна безработица в сферата на ресторантьорството и хотелиерството.
Най-големият цинизъм - година след влизането в сила на забраната - не е дали това е най-важният проблем, който трябва да решават новите стари симпатяги в НС. А че прословутата връзка с пушенето на тоя народ е най-нелепият повод да му се изфабрикува ролята на удавник.
От порок цигарите се превърнаха във фундамент на оцеляването и ако новата власт ще шикалкави с това им значение, няма никаква причина да вярваме, че имат по-ведри идеи за бъдещето ни. Не че в продължение на година забраната за пушене не беше просто вид свобода на словото, само се говореше, че я има - много заведения вадеха пепелници под формата на чашки с вода след 2-3 часа през нощта, някои и по-рано. Така че на живота ни изобщо не му липсва дим, липсва му вкус.
Поне 20 години е разликата в културата на забавление между господата в Парламента и новите консуматори. Разговорът за пушенето е признак за застаряващо общество, тъй като се води между конформисти, а не с представителите му, които са пробвали всякакви форми на нощен и гастрономически живот и нямат нужда той да е гарниран с цигари.
Никаква промяна не може да се случи без провокация да променим мирогледа си и забраната за пушенето беше симпатичен повод да станем по-толерантни помежду си. Тя трябваше да провокира и бизнеса да предложи нещо повече от това, за което плащаме в заведенията, както го правят в истински топлите страни - независимо дали става дума за комплимент от малки сандвичи към коктейла, или просто приятелско отношение.
А това, че сме в сезона на градинките, е втори шанс да почнем на чисто със забраната. Абсурдно е да позволим да ни натякват, че животът ни зависи от отмяната й.
Фотография Васил Танев
Коментари