Много неща в София не са в час. Транспорт, инфраструктура, услуги, архитектура, въздухът дори. Но има един показател, по който градът ни е истински кенеф. Буквално. И това е тоталната липса на адекватни градски нужници.
Представи си следната история. Всъщност, няма какво да си представяш, вероятно си я преживявал стократно досега. Навън е топло. Ти се шляеш насам-натам, сам или с приятели. Или просто имаш да свършиш някакви задачки, да посетиш повече от 2-3 локации. Може да си вкарал няколко бири или над литър вода. В един прекрасен момент ти се допикава. Стискаш зъби и мехур, пристъпваш като младша нестинарка, но в един момент дивото зове безапелационно. Оглеждаш се като стъписан борсук насам-натам и в първата срещната градинка се закътваш сред листака и се наслаждаваш на висше блаженство, с изтръпнали от освободеното напрежение кътници. Гадно е, неприятно е да се вреш по калта, за да свършиш природните си нужди, още по-кофти е да си цапаш града, но реално какви други варианти имаш?
Опция 1 - да влезеш в някое заведение и да помолиш да ползваш тоалетната. Вече не са малко местата, на които ще ти помогнат в нужда, но до не толкова отдавна бармани и сервитьори се зъбеха сърдито или измисляха оправдания. Да не говорим, че има срамежливи хора, на които им е неудобно публично да оповестяват отходните си потребности.
Опция 2 - да накажеш обонянието си в някоя от малкото пластмасови кабинки, пръснати тук-там из парковете. Тук проблемът е комплексен. Първо, химическите тоалетни са крайно недостатъчни. Толкова крайно, че неминуемо са осрани, опикани, пълни с всякакви боклуци, далеч не присъстват във всеки парк или градинка, напълно липсват извън зелените площи, а нерядко са и заключени. Второ, че е престъпно грозно в хубава градинка, каквато е Докторската например, или тази зад Руската църква, да стърчи евтина пластмасова будка за пикаене. Която може да е чистена скоро, а може и този дъждовен сезон да не е докосвана от хигиенисти.
Какви са решенията?
В София има немалко пустеещи градски тоалетни. Изградени от бетон и тухли, слизащи под земята, които с адекватно проектиране и бюджетиране могат отново да изпълняват функцията си, вместо да приютяват бездомници и да се ползват по предназначение, но директно по стълбищата си или по оградените с решетки и ламарини врати. Би било много по-приятно да слезеш в удобно помещение, да се облекчиш, да си измиеш ръцете под течаща вода, със сапун, пък нека и да струва някакви стотинки, стига да се поддържа в цивилизовани условия.
Във Виена например, освен приятните и напълно в унисон с пейзажа на града външни тоалетни, всяка метростанция има просторни, чисти и безплатни помещения за гражданите на зор. Защото далеч не само в парковете може да почувстваш необходимост от уединение. В Амстердам има доста тоалетни по улиците, сливащи се с градската среда. Дори в Белград положението е по-добре от тук.
Шапки сваляме на Общината, че макар и със стотина години закъснение, София постепенно се сдобива с адекватна подземна транспротна мрежа. Но защо на нито една метростанция няма клозет? Какво би коствало да се помисли за удобството на хората? Това не са риторични въпроси, наистина питаме.
Иначе хубавото е, че поне това лято е толкова дъждовно, че органичните ни отпадъци се отмиват много скоростно и не вмирисват допълнително столицата. И все пак...
Текст Ивайло Александров / Фотография Людмил Елшишки
Коментари