Задачите ми за работния четвъртък са от съвсем друго естество – пренебрегвам ги. Някои неща трябва да се пренебрегват в името на други - по-висши, реални, глобални.
Не гледам телевизия (почти). Новини още по-малко. Днес обаче очите ми трябва да бъдат отворени и да гледат отвъд носа. Отвъд своето. Отвъд комфортното. Прехвърлям сайтове в Интернет и душата ми замлъква, а сърцето ми се свива в топче. Мозъкът ми обаче не спира да мисли. Защото днес е ден за размисъл.
Пред мен и теб стои един локален проблем - Франция страда от брутализма на днешния ден. Дванайсет мъртви заради няколко карикатури. Там е работата, че всъщност в цялата ситуация няма нищо локално - има адска глобална каша от ненавист, фанатизъм, сбъркани идеали и развалени хора. Изобщо не ме интересува коя религия изповядват - ислям, християнство, юдаизъм, будизъм. Няма никакво значение. Интересува ме фактът, че по света има хора, проядени от идеята за мъст. Хора, които разбират смъртта на другия като изкупление на греховете му.
Кой определя що е грях? Във всяка религия има Бог с различно име. Съществуват хора, които казват, че различните имена и създадени образи на религиозни водачи крият зад себе си едно и също нещо - Висшата сила. Не разделяме религиите, няма да разделим и боговете. Без значение името, не е ли Той Единственият, който дава и който отнема живот? Не е ли Той над всичко видимо и невидимо?
Дали тези редове се пишат от вярващ или не, няма значение. Днес аз и ти трябва да се замислим истински ли вярва в своя Бог човекът с оръжието, който отнема живота на друг? Може ли този човек да пренебрегва Висшата сила, своя идеал, и да предприема действия вместо нея? Не е ли Бог мир и любов, равенство и щастие, усмивка и смирение?
Кой е този, който натиска спусъка - обезумелият или проявлението на Бога?
Днес мен и теб не трябва да ни интересува кой стои пред нас, какво е неговото име и каква е неговата принадлежност. Днес аз и ти трябва да се замислим за човешкото, за живота и смъртта. Защото там, във Франция, можехме да бъдем аз и ти. Защото тези зверски събития са просто едно по-силно превъплъщение на омразата към човека, която става все по-явна. Защото това виждаме и тук, у нас, в отношението ни към различния. Защото днес не говорим за политика, за свобода на словото, за религии.
Днес питаме докъде е стигнал човекът.
Замисли се.
Бъди солидарен.
#АзсъмШарли
Фотография Ради Георгиев
Коментари