Докато слушам „Change" от първия албум на Килинг Джоук, жонглирам палаво с идиома флагман на тази моята първа писмена експресия тук. На стената има портрет на Леми Килмистър и шал на Арсенал от финала през 1987-а. Заобиколен съм от черни кадифени завеси, но няма да ви прехласвам с писания за Бела Лугоши и Винсънт Прайс, още по-малко за Лестат и Ко. За какво говорех? Ааа, за идиома. „To get no change out of somebody", което означава „Няма да получиш никаква помощ от никого". И тъй като сред многото значения на думата „change" е и „ресто", нека се концентрираме върху него.
Като биологична единица, родена в Първа градска и прекарала половината си живот в апартамент срещу нея, нашият квартал ми е сравнително познат. Помня хлебарницата на ъгъла при „Раковски" и „Патриарх Евтимий". Редяхме се на опашка за банани и швепс Ананас. Величествена тръпка. Сега това място е банка, където човек може да си изкара няколко кредитни карти и да робува като пич, тоест като на Запад.
На Запад обаче винаги имат ресто. Рес-то! Вълшебната
думичка, безобразно проблемна в България, или поне в моя роден град - бивша
Мека на шопите, настояща арена на селяните. Наречете ме претенциозен, капризен
или сноб, но тук, в центъра на Столицата, всеки факинг ден аз минавам през
абсолютно едни и същи будки и магазини, от които си поръчвам абсолютно едни и
същи неща. И като в някакъв кошмар почти винаги чувам идиотското: „Еее, нямаш
ли дребни!" или „Еее, нямам да ти върна!" Тук не говорим за суми, с които би
боравил Гордън Геко - героят на Майкъл Дъглас от Уолстрийт, нито пък
някой от мегакорпорацията, наречена Ролинг Стоунс. Напротив. Често, много често става
въпрос за ДВА ШИБАНИ ЛЕВА! Но. Те. Неизменно. Нямат. Ресто. Дори и да става
въпрос за някакво пръдливо нескафе от машина или шибани солети. И това,
естествено, е цяла епидемия: в целия квартал НИКОЙ НИКОГА НЯМА ресто. Става им
тъпо, става им неуютно, става им кофти и кретенски „дискомфортно". Започва се
едно ровене, едно ходене насам-натам, при положение, че всички знаем: никой от
тях не си е мръднал тлъстия задник до БАНКАТА рано сутринта, за да замени едни
банкноти за едни монети. Толкова е просто - правят го навсякъде в Европа. И в
Щатите го правят. В Афганистан и в Русия не знам как е и, ако трябва да бъда
съвсем откровен, не искам и да знам.
Епидемията е плъзнала дори в супермаркетите и всякакви други
маркет-и: „ЕЕЕ, ЗАДЪРЖАМЕ ОПАШКАТА!" Ху гивс а фак за опашката, при положение,
че нямате да им върнете, ама им искате кинтите. Явно всички са гранде и боравят
само с банкноти от 50 нагоре.
Интересно, наркодилърите дават ли ресто?
*в превод - "На куково лято"
Фотография Васил Танев
Коментари