"Акт ще ще
правим ли" е сред любимите фрази на определен тип катаджии. След като тя
бъде произнесена, диалогът с ответната страна следва определени уж въртеливи
формули, докато се постигне съгласие, че може и да се почерпим.
Не след дълго
подобни сценки току-виж се разиграват и по митниците благодарение на договора ACTA. Този
договор, който бе изработен тайно и тайно подписан от 22 държави, сред които
България, цели да установи международна законова рамка относно фалшивите стоки,
генеричните лекарства и нарушенията на авторското право в Интернет. Едно от
нещата, които предвижда ACTA, е упълномощаване на митническите служители да
преглеждат компютри, телефони и друга подобна техника за наличие на материали,
накърняващи нечии авторски права. Ако досега не са били достатъчни стимулите да
започнеш кариера на митницата, ACTA е на път да ги уголеми многократно.
Навярно това е една от мерките срещу безработицата, които по същото време се
обсъждат в Давос.
Какво точно е ACTA и какво предвижда
съглашението пише достатъчно
подробно в страницата на англоезичната Уикипедия. (В скоба: след като влезе в сила ACTA, това, което
направих току-що - препратката с линк към Уикипедия - може и да не е възможно.
Договорът сериозно би ограничил разпространението на генерирана от потребители
информация в мрежата. Интернет доставчикът ми ще трябва да докладва, че ползвам
интернет не само за да купувам продукти, а също за да пиша някакви неща в него
и да препращам към материали, писани от други хора, без да са упълномощени за
това и използвайки безплатен - какво кощунство - софтуер).
Най-вбесяващото в
ACTA
е друго - че договорът бе изфабрикуван без каквото и да било участие на тези,
които ще бъдат засегнати от него. Което е най-красноречив пример за законодателство,
изработено от корпорациите в пряк ущърб на потребителите, като потребителите
междувременно са старателно държани в неизвестност. Тъй че тайното му
подписване от страна на България е най-малкият проблем: безхаберните български
управници просто туриха параф под нещо, което бе замислено като тайно от самото
начало.
Редно е да свалим шапка на Кадер Ариф, докладчик на Европейския парламент по преговорите за ACTA. Ариф (френски евродепутат към ПЕС) върна мандата си за участие в преговорите, обяви, че с този жест иска да изпрати ясен сигнал към обществеността колко неприемлив е договорът, и добави, че "няма да участва повече в този маскарад".
Шапка обаче няма
да сваля на Уикипедия, въпреки полезната информация. Всички помним как преди
броени дни англоезичната версия на сайта бе блокирана в знак на протест срещу
предстоящото приемане на твърде подобните закони SOPA и PIPA в САЩ. Добре организираният протест
доведе до това, че няколко от конгресмените вносители изтеглиха подкрепата си
за двата закона и вероятно те няма да бъдат гласувани в сегашния си вид. Адски
ми е интересно защо нищо подобно не последва конспиративното подписване на ACTA в Токио, след
като това е закон, който ще обвърже с аналогични драконовски мерки не само САЩ,
а и повечето развити страни (плюс България, хаха).
Какво предстои
оттук нататък ли? Ами, борба. За да убедим институциите, които избираме и на
които плащаме данъци, че не желаем да бъдем тайно превърнати в престъпници. И
че законодателство, което толкова пряко засяга правата на милиони хора, не може
да се прави на тъмно. В крайна сметка, ако някой иска да ми продаде продукта
си, трябва да ме убеди да си го купя. А не да ме хвърля в затвора, защото не
искам да го направя.
Фотография Васил Танев
Коментари