Една
от най-добрите презентации на тазгодишния
TEDxBG беше тази на Йордан Жечев,
криейтив директор на рекламна агенция
DDB Sofia. TED са конференции за идеи, а идеята
на Данчо беше супер силна: как рационалните
причини да си тръгнем от България са
всъщност рационалните причини да останем
в нея.
Той
каза няколко неща:
-
че тук нищо не е подредено - но понеже е
хаос, можеш да експериментираш и да
импровизираш;
-
че тук няма приемственост - но това ти
позволява да прескачаш поколения;
-
че тук всичко е унило и сиво - но понеже
е така, много лесно се открояваш.
Трудно
е да съм по-съгласна - и
все пак.
Преди
няколко години Йовко Ламбрев написа
„Когато
се отчайват мечтателите".
В текста, взимайки повод от заминаването
на двама свои приятели, той
говори за
новата вълна емигранти:
„Ако
първата вълна бяха притиснатите от
обстоятелствата и авантюристите, втората
ще е болезнено страшна, понеже това са
хората, които останаха да променят
нещата, повярвалите, мечтателите,
куражлиите, хората, които
не следват, а създават".
Помня, че когато за пръв път четох текста,
се връщах няколко пъти към едно и също
място: „Демотивиращо
и разочароващо е, ако си призван да
създаваш, да променяш или да си добър в
нещо, от което никой тук няма нужда.
Човешкият живот е кратък, за да го
посветиш само на оттласкване от дъното".
Тук
или там?
За
мен и за повечето хора около мен „тук"
е съзнателен избор. И основните мотиви
не са семейство и приятели или „абе
тук е най-хубаво", а неща
като „имам граждански
дълг", „тук
съм най-нужен", „тук
мога да направя най-много".
Плюс онези, които Данчо
казва: тук успяваш много
по-лесно; ако наистина можеш - имаш поле
да правиш.
Но
„тук" е
избор, направен преди време. През което
са се случили разни други
работи. Като това, че си осъзнал, че
имаш един-единствен живот. Като това,
че идеализмът ти на няколко пъти е бил
пребиван с бухалки и сега се е свил до
изпотрошена неуверена наивност. Като
това, че си пораснал и крилете на
потенциала ти опират в клетката, без
дори да си ги разперил. Като това, че
вече второто ти име е Фрустрация. Като
това, че си започнал да се чувстваш като
човек с вилица пред чиния със супа.
„Тук"
е избор, направен преди време, за което
не са се променили много неща: мутрите,
наглите политици, абсурдните безобразия
(колкото и да се бориш
срещу тях), продажните
медии, апатията, простотията, завистта,
омразата, океанът от тъпи парчета и
нещастници, който приплясква под
прозореца ти.
Този
текст няма конкретен повод.
Но мога да
измисля един: плашещо много хора публично
избухнаха от възмущение как така
певица от ромски произход ще
представя
България на
Евровизия.
Не говоря за онези,
които не харесват песента, стила или
пеенето на Софи Маринова. Въпрос на
вкус. Говоря за другите,
които изрично и без срам изтъкнаха
етническия й произход като аргумент в
подкрепа на гнусната си расистка теза,
че тя няма право да пее за България. Мога
да измисля
и още един:
как абсурдно много хора не се притесняват
на висок глас,
нагло,
да защитават виждането си, че има два
вида насилие над деца - възпитателно,
тоест оправдано, и друго, неоправдано.
И
още един: как много медии, които иначе
ползват етичния кодекс само в тоалетната,
се чувстват задължени да представят
престъпните „гледни
точки"
на
ксенофоби, хомофоби и фашисти. И за
никого няма последствия.
Но няма нужда от конкретен повод. Цялата
тази държава
е повод да се попитаме - тук или там? Вече
това е въпросът. Всички ние сме избрали
да бъдем.
Драматичният избор е къде да сме.
Тук-там.
Ако се вгледате по-внимателно,
ще видите едни хора,
скупчени върху тирето.
*Този текст изразява личното мнение на неговия автор
и не представлява непременно позицията на Български хелзинкски комитет.
Фотография Васил Танев
Коментари