1. Всичко
стана много бързо. Вървях в посока
„Седмочисленици" и минавах през
„Славейков". Закъснявах. Обикновено
в такива случаи по „Графа" (тоест
точно до лявото ти ухо) с трогателни
звуци се придвижва трамвай. Този ден не
беше изключение. Заедно с другите
минувачи постъпих по единствения разумен
начин - направих крачка вдясно. Тогава
ги видях - точно шест кучета лежаха
необезпокоявани и изглежда не се
впечатляваха, че на книжните щандове
до тях Кафка си съжителстваше с Джон
Кехоу.
Аз
не бих ги нарекъл бездомни, те очевидно
си имаха дом - живееха на „Славейков", а и в тази минута не мислех как да ги
нарека - бях в капан. Вляво беше трамваят,
движещ се мъчно, но все пак достатъчно
бързо, за да ме сплеска; вдясно бяха те.
И в двата варианта ме чакаше позорна
участ. Огледах се за Йорданка Фандъкова
- може би е наоколо и взема мерки. Уви,
точно сега я нямаше. Притесних се много.
Но наблизо минаваха хора, а това винаги
те кара да се стегнеш. Казах си
„Подсъзнанието може всичко" и продължих
смело напред.
Разбира
се, тогава едно от кучетата (най-мързеливото
на вид) се спусна към мен. Причерня ми.
Съжалих, че цял живот съм обичал повече
котките и сега някак съм се издал. Това
ли е краят, Иване? Какво постигна? Съвсем
скоро щях да стана на 26, а дори още не
бях написал втория си текст за Sofia
Live.
Но
ето, че кучето ме пощади. Непринудено
размаха опашка и тръгна подир някаква
баба с покупки. В резултат на това сега имаме
текст.
2.
Наред
с всички ужасии, които води със себе си,
една влязла в новините трагедия неизбежно
докарва и лошия вкус. Лошият вкус винаги
е втората трагедия. Когато бездомни
кучета нахапят стар професор, а ти си
изкарваш хляба с писане на статии, е
ужасно трудно да се въздържиш и да не
вкараш нещо силничко, първосигнално,
от рода на „Кучешки живот" например.
Изкушението е твърде голямо, ти просто
трябва да обясниш на хората как стоят нещата,
и то бързо, защото утре може да стане
друга, още по-медийна трагедия. Затова
- хайде, нещо, каквото и да е. Набързо
надраскано и нелепо, като велоалея в
София.
Тези
похвати обаче действат. Всички ние
обожаваме лошите новини и примляскваме
от удоволствие, когато ни ги разтълкуват
простичко, но ефектно. Всяко гадно
събитие заслужава свой собствен шрифт,
отделна шапка в предаването и тематичен
джингъл. Само ужасните новини ни сплотяват
в името на една обща, велика цел -
Празните приказки. Интересно как всеки
път щом стане нещо отвратително,
коментарите са неизменно едни и същи.
Все някой няма търпение проблемът да
се заколи, застреля, убие, смачка и така
да се реши веднъж завинаги. Добре тогава.
Щом разсъждаваме примитивно, нека поне
е и практично. Да не убиваме бесните
кучета, а да ги насъскаме - срещу всички
останали актуални проблеми.
За
начало - срещу престъпността. Както ние
ядем щастливи кокошки, така и тези
хищници имат право да ядат щастливи
главорези. И без друго напоследък стават
показни разстрели, защо с кучетата не
ударим едно рамо на организираната
престъпност? Току виж наистина изчистим
България за един ден.
Сега
си представете и как няколко такива
кучета върлуват наред във всички
телевизии, в най-малоумните предавания,
за които може да се сетите, ръфат кичозния
реквизит и... нека не стигаме до водещите
и гостите, защото мисълта е нехуманна.
Единствената опасност е, че преди да са
нахапали когото и да е, на песовете и
кучките ще вземе да им хареса пред
камерите и връщане назад няма.
Продължаваме
поред. То се знае и че цели музикални
жанрове ще изчезнат. Всяко по-тлъсто
его в културните среди ще бъде ръфнато.
В парламента никой няма да спи. Подкупите
ще намалеят, а възпитаните катаджии и
митничари ще се държат още по-възпитано,
когато видят бясно куче на задната
седалка. Борбата с корупцията
може би най-сетне ще се превърне в борба
срещу корупцията.
Радикалните природозащитници ще
преосмислят позициите си при всяко
изръмжаване.
И
накрая, разбира се, шест специално
подготвени кучета ще чакат зад сцената
преди концерта на Веско Маринов (чух,
че в Зала 1 щял да присъства един мъж на
50 и около 3000 жени на 65). Те ще са обучени
не да изяждат, а само да хапят лекичко
и често - това ще предизвика неподправено
движение по сцената, по-лесно ще се
стигат високите тонове и ще лее истинска
пот.
Изобщо,
нека затворим очи и с умиление си
представим една София, в която Бесните
хапят Наглите, Дръгливите ръфат Досадните,
Помиярите хрускат Пошлите и така до
Утопия! А ако по някаква причина цялата
тази идилична картина не ви харесва,
има и друго решение. Вземете си котка.
Като я изхвърлите на улицата, шансът да
се превърне в куче е малък.
Фотография Васил Танев
Коментари