Ето че най-после се случи
- всички български представители във футболните евротурнири отпаднаха още през
юли, в най-най-предварителния кръг.
Аз всъщност спрях да
гледам наши мачове преди няколко години. Не помня какъв беше конкретният повод
- май националният отбор падна от Черна гора - но не е и важно. Не че внезапно
изгубих всякакъв интерес към този спорт, просто вече не виждам смисъл да си пилея
времето с това, което ми предлага домашната сцена. А някога не беше така. Да, и
тогава ставаха изцепки (ех, тая Олимпия Любляна), но все пак имаше какво да се
гледа: хъс, интрига, прилично ниво и тук-там по някой наистина добър спортист, който
набързо отиваше да рита в чужбина, но пък така захранваше националния тим с
качество.
Сега е друго. Разни
анонимници се разхождат по терена, мъчат се да нацелят топката и се лигавят по
медиите. Анонимници, разбира се, от моя гледна точка. Жълтата преса постоянно
върти уж много известните им имена - веднага ще разбереш кой с коя манекенка
спи, ама какви са му спортните успехи не става ясно. Показателен е новият виц,
че българските футболисти обичали ей така, преди дискотека, да ударят едно
мачле. Значи не говорим изобщо за футбол. Играта е някаква друга и тя се
върти по жълтите медии. Има още една, която си тече в пунктовете за
залагане. А най-голямата е тази, която събира другите две и се разиграва в офисите на големите босове.
Голяма част от днешните
славни герои на терена идват от всякакви далечни места. Направих си труда да
погледна съставите на хърватския, словенския и босненския отбори, които така набързо
отстраниха нашите чалга юнаци. Каква изненада: в хърватския тим почти всички
имена бяха хърватски, в словенския - словенски, в босненския - босненски.
Докато при нас изпъкват разни (явно звездни, щом са дадени толкова пари за тях)
футболисти като Марсиньо, Де Карвальо, Нилсон, Анисе, Кайсара, Марселиньо. Дори
не ги знам откъде са. Нямам нищо против свободното придвижване и правото на
труд. Но ако един отбор, който не е с бюджета на Интер или Арсенал, се състои
главно от екзотични чужденци, значи има проблем. И проблемът е, че няма
българи, които да ритат в него, или пък има, обаче не им дават шанс да се
развият; че детско-юношеските школи са оставени на самотек; че никой изобщо не
мисли за развитието на този спорт и за обществения му смисъл. Целта е
просто да се въртят чрез покупко-продажби някакви пари с неясен произход.
Ето затова ще продължавам
да не гледам български футбол и хората като мен ще стават все повече. Но не се
заблуждавайте - ако ще и от Лихтенщайн да паднем, собствениците на клубове няма
да променят играта. Своята игра, имам предвид. Другата, дето уж е на терена,
отдавна я няма.
Фотография Васил Танев
Коментари