„Бългериан
прайминистер, Бойко, хау ар ю..." *
Неизпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човeка продължи да бъде изключително остър
проблем. В края на 2010 г. България бе сред страните членки на Съвета на Европа
с най-голям брой неизпълнени решения на Съда на човек от населението.
„Гледах днес от балкона на парламента и отчетох, че самичък съм направил
толкова много. Самичък. Цяла партия. Апарат огромен."
Увеличи
се честотата и
произвола в използването на специални разузнавателни средства (СРС) от службите за сигурност. Законът за специалните разузнавателни средства и Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) не
предоставят адекватни гаранции срещу произвол при подслушването на телефонните
разговори и тайното следене на други комуникации на гражданите. Дефектите на
законодателната рамка, регулираща използването на СРС, доведоха до масови
злоупотреби с подслушвания на граждани.
„Това да мачкаш Цветанов е все едно с голо дупе
таралеж да мачкаш."
За седма поредна
година не се реформира Законът за Министерството на вътрешните работи, който позволява употреба
на огнестрелно оръжие с
потенциален смъртоносен изход при задържане на неопасно лице, заподозряно в дори дребно престъпление. Отвъд това oрганите на реда нееднократно нарушиха
закона, прибягвайки до изтезания, нечовешко или унизително отнасяне спрямо
хора, задържани по подозрения в извършване на
престъпления.
„Щом са известни бандити - в затвора! Какви
доказателства ще им търсим? И какви са тия съдии - някаква пикла ми завършила
миналата година и вече е с имунитет."
Mатериалните условия в много от затворите и
следствените арести останаха нечовешки и унизителни.
„Невестулката е едно животно, по-голямо от пора."
Силно притеснителна е промяната в НПК, която даде възможност за постановяване
на осъдителна присъда само въз основа на данни от СРС и
свидетел с тайна самоличност.
„Аз си направих сметка, аз познавам седем човека общо - мъже и жени, на които прякорът им е Котето или Котарака.
Седем. И жени включително."
И през 2010 г. не бяха направени изменения в
Наказателния кодекс, които да въвеждат състав за изтезание.
„По принцип аз съм по-силен, така по-якичък, не
прави лошо впечатление това... На срещата на премиерите в Гданск г-н Берлускони
застана зад мен и започна с педи да ми мери гърба. Разтвори си ръцете и извика
на всички в залата: „Ето това е премиер, не е като вас!"
Продължи да действа Законът
за вероизповеданията, който е рестриктивен и дискриминационен. Прилагането на закона доведе до
сериозни нарушения на религиозните права на вярващите мюсюлмани - някои от които безпрецедентни след началото на демократичните промени от
края на 1989 г.
„До края на живота си Тодор Живков гледаше на мен като
на член на семейството му. Една стотна от това, което е построил за България
Тодор Живков и което е направено за тези години, да направим, да достигнем
икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко
правителство."
Правото на свобода на
мирно събрание и на сдружаване бе нарушавано от властите спрямо непопулярни етнически и
религиозни малцинства.
„Ами това е основата на населението в момента - един милион цигани, 700-800
хиляди турци, два милиона и половина пенсионери. Ей това е срещу ГЕРБ."
Изненадващо и обезпокоително започна дебат за ограничаване
публичността на Търговския регистър.
„Нямам коментар. Аз не съм го казвал официално и
даже не си спомням, че съм го казвал. И да съм го казал, това си е мое право."
В много отношения
настъпи влошаване на достъпа на чужденците, нуждаещи се от международна
закрила, до редица признати им от закона основни процесуални и социални права.
„Мишел Обама е много хубава жена, висока, с приятно
излъчване, със силно присъствие, висока, отслабнала - пипната отвсякъде."
За поредна година
не бяха предприети никакви действия за изграждане на държавен орган по джендър равнопоставеността.
„Ако баща ми беше жив, щеше да каже: Сине, ти си будала. Да поемеш
отговорността при този пасив, в най-тежката финансова и икономическа криза... То е само защото имам дълг към
държавата."
България остава
една от държавите, които не признават под никаква форма фактическото
съжителство между лица от еднакъв пол.
„В
ГЕРБ мъжете обичат жени, а жените обичат мъже."
При разследването и наказването на
престъпления от
омраза не се отчита дискриминационния мотив.
„Питате ме за хляб, питате ме за картофи. Моето семейство, откакто аз се
помня - от дете до ден-днешен, картофи не е купувало. Винаги сме си ги садили,
копали, гледали и не сме ходили в плод и зеленчук, за да си купим - нито майка
ми, нито баща ми, нито баба ми, нито аз. И мога да ви кажа как се садят, ако не
знаете. Трябва да се сложат на тъмно, за да покълнат, след това малко с мотиката
се копаят, слагат се. И толкова пустеещи земи, всеки може да си насади."
Налице е
неадекватен съдебен контрол върху настаняването в домове за временно настаняване на
малолетни и непълнолетни и в кризисните центрове за деца жертви на трафик. Липсва съдебен контрол
при настанявания в социални домове за възрастни.
„В
колата имам една кутия. На нея съм си написал на листчета глаголи, думи,
изречения... И си ги запаметявам, и си ги наизустявам. „Шуърли кънгречулейшън, Борисов" - не слушам
нататък... Да ми се извини: „Хи шуд аполоджайз."
Потъпкването на правата на хората в институциите за възрастни с психични разстройства и умствена изостаналост продължи:
нехуманно отношение, злоупотреба с медикаменти, централизиран ред на
настаняване, oтсъстващ контрол над социалните услуги, произвол при поставянето
под запрещение.
„Ако похитителят се предаде така, както законът
повелява, един шамар няма кой да му удари."
* Цитатите в италик са на Бойко
Борисов, Министър-председател на Република България.
Цитатите в болд са изводи от представения вчера Годишен доклад на Български хелзинкски комитет
за състоянието на правата на човека в България през 2010 г.,
отбелязващ
влошаване в почти всички сфери.
От човека в италик до голяма степен зависи дали нещата в болд ще се променят.
Смеете ли се?
Не ви е смешно?
Why so serious?
WHY SO SERIOUS?
Let's put a smile on that face.
България сама си избра в нейната игра Жокерът да е най-силната карта.
Логично, Жокерът прави това, което най-добре може - разказва тъпи смешки
и си играе на управление, в което предпочита вместо да решава проблеми, лично
да разрешава заложнически драми. Няма обаче кой да накара самия Жокер да излезе
от банката, с увещание, че няма кой да му удари и един шамар. A вътре са цяла
държава заложници. Със стокхолмски
синдром.
*Този текст изразява личното мнение на неговия автор и не представлява непременно позицията на Български хелзинкски комитет.
Фотография Васил Танев
Коментари