Всяка година на 1 юли стотици хора по българското Черноморие посрещат първите лъчи на слънцето под звуците на емблематичната "July Morning" на Uriah Heep. Така наречената "лятна нова година" се заражда у нас още през 80-те, когато хипарите в страната протестират срещу властта и забраните, които тя налага.
Историята гласи, че всичко започва от една сбирка на приятели, които решили да посрещнат юлското утро на открито с китари и бира около запален огън. На другата година мълвата плъзва от уста на уста, защото мобилни телефони нямало, и на Джулая започват да се събират хора от цяла България. Освен купон обаче, утрото става място за обмен на идеи и дори се организират литературни четения. Естествено, нещата се поизменят - започват да идват всякакви типове и за нещастие някои от тях предизвикват проблеми с полицията, а цялата хипарска идея се изгубва. Интересен факт е, че през 94-та се ражда и ивнинг (вечерта), за да изпрати Райчо на 31 юли срещу 1 август.
Днес голяма част от нео-джулайците нямат никаква представа за онези години на забрана, когато дългите мъжки коси били табу и не можело да се слуша каква да е музика. Основната цел е избледняла и на преден план излиза идеята за поркане по време на изгрева и нищо повече. Плажовете се замърсяват, случват се инциденти и на никой не му дреме, че зад всичко това стои, положената преди много години, идея на хипи културата и техния девиз "правете любов не война".
с една дума
URIAH HEEP. Британска рок банда, станала известна през 70-те години на миналия век. Парчето "July Morning" е от третия им албум Look
at yourself и се е превърнало в химн на тематичния
изгрев. Песента е хит не само в нашата страна, а и в целия свят, като в някои
държави интрото звучи дори като сватбен марш. Преди години вокалистът на
групата Джон Лоутън посреща юлското слънце на Камен бряг и изненадан, че в
България съществува подобен празник, изпълни едноименната песен. Така след
повече от 20 години на касетофони и батерии, песента отеква на живо в
оригинал.
Ето за десерт и нашата изненада към тазгодишния Джулай.
Текст Атанас Атанасов / Фотография Ради Георгиев (първата най-горе)
Коментари