Истината е, че не сме идвали отдавна - може би от десетина години, точно като в онова парче на ФСБ, та затова сме така официални. И ако ние сме се променили, то Дюкяна си е все същият. Слизаме по стълбите на „6-и септември" 7А, завиваме вдясно и ето ти първа среща след толкова време - сидитата и плочите още изпъват гланцови бузи в своите обложки.
Тихо е, малко преди осем вечерта. Носи се само нежното пиано на Арво Перт от неговата пиеса „Spiegel Im Spiegel". Забиваме нос в рафтовете с винила, ровим и си мислим: по-добре не би могло и да бъде - истинският музикален магазин винаги ти казва „здрасти" с нещо, което все едно е пуснато специално за теб. А пианото се стича надолу като послепис от септемврийски дъжд и всяка капка удря точната нота. Вече знаем, че това е нашият запис и ще си го вземем, то се е видяло.
Там е цялата работа - Дюкян Меломан си остава единственото място в София, откъдето човек да си купи свястна и разнообразна музика и, най-важното, да поговори за нея. Най-приятелски да му препоръчат албум, без дори да го познават по име. После да дойде отново, да си каже какво мисли и дори да го върне, ако нещо не му е харесал. От последното никой не губи - хората зад щанда вече знаят по какво си пада и спестяват ровенето в нета.
Изборът тук е главно между джаз, уърлд, фънк, соул и класика, но сред албумите на Кийт Джарет и Стан Гец се крият тези на Металика, Куийн и дори соловият на Скарлет Йохансон - всичките на плочи, при това нови. Секцията за секънд хенд винил е пълна с по-комерсиални групи като Рокси Мюзик, Дъ Ху и Дженезис, а за да разгледаме всички останали, и столче ще ни дръпнат. В магазина са събрани около 4000 заглавия, но онлайн каталогът предлага близо милион - сайтът работи с един от най-големите дистрибутори в Европа.
Помним Дюкяна от средата на 90-те, когато се намираше във фоайето на бившето кино Левски, където продаваха предимно касетки и плочи. После дойдоха дисковете, някои от които се даваха под наем - звучи малко пиратско, но не е така - Министерство на културата беше в течение на всичко и част от кинтите отиваха за авторски права. През 1999-а магазинът се премести на новия си адрес и почна да разпространява някои от най-интересните независими лейбъли като ECM, Enya, World Circuit, Telarc и Rough Guide. Оттам си купихме всичките Blue Break Beats на Blue Note Records и сефтето на Синематик Оркестра. Пет години по-късно спретнаха и първия си концерт - този на арабския джазмен Ануар Брахем, а от 2005-а тръгна и фестивала Jazz+, който се цели главно в европейски акустични музиканти.
Но нека се върнем в мазето на „6-и септември" - към диваните, грамофона и пианото на Арво Перт; към собствениците Явор Ганчев и Маргарита Борисова, които ни сочат дебютния албум на Фатумата Диауара с „Това трябва да се чуе"; към последната реплика от един друг разговор с бившия им съотборник Досю Амуджев, който на тръгване извика в тъмното: „Просто искахме да бъдем различни!".
Дюкян Меломан е на ул. „6-ти септември" 7А
и работи
всеки ден от 10:00 до 08:00 часа без неделя
Фотография Васил Танев
Коментари