Помниш ли разказа, дал
името на сборника Читателска група 31 от Елена Алексиева? И какво казваше Професионалната читателка на щат към
Читателската група за родна литература? Че да работиш, това е „неизменно да
съсипваш и най-хубавата книга, и най-добрата история. Защото четенето убива".
В същия има и разказ, в
който мъж „на вид интелигент, но незабележим" влиза един влажен есенен следобед
в антикварната на улица „Роза" и остава заключен от книжарката чак до сутринта.
Представям си какво е усещането това да се случи в някоя от малките книжарнички
с характерното за тях струпване на книги, с теснината им и с книжарите, които ще
ти намерят дори Махалото на Фуко от
1992-ра, да речем. И това да не е антикварна, а отрупаната до тавана с книги
Нисим на „Левски" 59, в която лампионът и фотьойлът, миризмата и купчините по
пода придават домашен уют и неповторимост на избора? „Ако я няма, ще я намерим",
обещава надпис върху оражев лист, закачен на една от стените. И не лъже.
Постоянните клиенти тук
знаят къде да търсят тъничките, често без гръбче стихосбирки или романи от млади
български автори, които преводачката Бояна Петрова, собственик на Нисим, не
отказва да взима (често директно от самите тях) и предлага. Още от витрината (нещо
като „избора на книжаря") до стената около входната врата, отрупана с афиши за
премиери, си личи отношението не само към словото, но и към читателя.
Следващата спирка -
Български книжици на „Аксаков" 10, е по-известна като под- колоните-на-Кристал,
където след две маси на „Славейков" собственичката Бистра Шокарова приюти
книгите. Кристал отдавна не
съществува, но следващите поколения читатели знаят, че тук ще намерят всяка стихосбирка,
роман и сборник от наш автор. Знаят още, че на стелажа до вратата ще открият
нови, но и стари броеве на малко популярните Критика и хуманизъм и Християнство
и култура, на Литературан вестник и Литературен глас (който излиза в
Стара Загора), на Култура и
соц-динозаври като Словото и Пулс, на списанията Литературни Балкани, Съвременник,
Пламък. Съкровищата, които крият
рафтовете, можем да търсим и сами, но обърнем ли се към книжарите, със
сигурност ще ги открием по-лесно, дори и да става въпрос за „една, която излезе
миналата седмица, с червена корица и портрет на нея".
Ако предишните две
съществуват от 10 години, книжарницата на издателство Алтера отвори преди
по-малко от една, но вече е достатъчно известна като светло място за хора с
вкус. В Дома на киното на „Екзарх Йосиф" 37 разказват колко приятно са
изненадани от десетките гости, при това извън литературните среди, дошли на
срещата „Литературен чай" с ирландския писател Джак Харт по повод българското
издание на романа му След багера. Без
критици, без модериране. Въпросите към автора и атмосферата изненадват и самия него,
а той не е за първи път в България. Тук става да донесеш и стара книга, за да
си вземеш друга, оставена от някой като теб. С огромната си стъклена витрина, подредените
рафтове и дървената пейка, Алтера е в хармония с пространството на съседната Онда, където можеш да започнеш и
довършиш стихосбирката, която току-що си си купил.
Избирането и купуването на
книги от тези три места е ритуал и удоволствие. В някоя от следващите мъгливи
софийски зимни седмици ще се разходим пак, но по антикварните книжарници. За
да си припомним времето (а то може би не е минало), когато в единстваната по соца
- тази в безистена на „Славейков" - продавахме на парче домашната си библиотека,
за да си купим водка, а при по-добри сделки - и кубински ром.
Сега те оставям в
топлината на стаите с тези две култови изречения на Яна Букова от В книжарницата: „В книжарницата, където
работя, идва да ми говори за испански кораби, аеростати с имена на зверове,
полярни експедиции, изгубени в огледалата. (И само човек с моята професия
разпознава онзи мирис на влажен хляб и на спарено, който оставят след себе си
книгите.)
До мирисане и четене.
Ваша читателка,
Силвия Чолева
Коментари