Преди няма и месец в квартал Хаджи Димитър се появиха три осеметажни блока. Те и преди си бяха там, обаче не се виждаха. Окей, виждаха се, но само ако живееш в тях. Сега ги знаят всички: дядо Добри, водолаза с крилата и мацката с тайния подарък зад гърба. Снимките им обикалят медии и социални мрежи. Съседи, минувачи и разбирачи ги хранят, превъзнасят или (не ти се вярва, ама ей го на) подават жалби.
Преди тях, тъй вярно, се изрисуваха училища, социален център, детска млечна кухня, тук-там се появяваха поръчкови стенописи върху частни обекти. Тези калкани обаче са първият толкова огромен, толкова висок, толкова мощен фактор на квартално ниво. А да си исполин със статут „новия съсед в квартала" си е сериозна отговорност. С тях уличното изкуство по нашите земи навлиза в нова славна фаза (и, да, няма как да им викаме „графити").
Така че ние тръгнахме от Хаджи Димитър и ето какво още картографирахме в категория Големи стени, София, 2013:
Вижте Urban Art in Sofia на по-голяма карта
Блоковете
Като ги гледаш на снимки парчетата са си хубави, не може да им се отрече. На живо обаче са чук. Ефектът на мегагалактическата изненада, която се е приземила насред уличките на район Подуяне. Ако някой някога ти е казвал, че размерът няма значение, не му вярвай.
Nasimo, 2013 (бл. 57Б, кв. Хаджи Димитър)
Като ги посъзерцаваш малко, започва да назрява следният фундаментален въпрос: Как така се появиха тези калкани? (И как, съответно, да изникнат и по други панелки?) Трябват ти големи художници, очевидно. Зад гърба им обаче и, както се оказва - на топа на устата, се иска първо някой като Ясен Гешев.
Запознай се с Яската. Председател на Фондация за градско изкуство. Метър и осемдесет, 140 кила, бръснат череп. Душица. Този субект ти е нужен, за да обиколи лично седемдесетте и кусур домакинства в съответните входове и с грандиозен чар и финес да подсигури изискваното от закона съгласие на минимум три-четвърти от тях. Нужен ти е, за да разчиства терена и никой да не безпокои изкуството, докато то се ражда. Нужен ти е, за да съобрази, че точно тук не става да изтипосаш онези твоите герои с криви носове и психарски очи, защото, братле, деца играят вън. Наложителен е, за да се сети, че ако дадена възкисела комшийка прати полицейска проверка на „вандалите", дето висят по вишки да й драскат блока, могат да му се заядат за произволна затънтена точка от документацията. В резултат на което, към момента той тъне в един кубически метър подписи и печати всякакви.
Bozko, 2013 (бл. 57А, кв. Хаджи Димитър)
Освен че е човек предвидлив и досетлив, лицето Гешев се разбира много добре както с циганета по кръстовища, така и с кмета на Столична община, отдава му се и комуникацията с дебеловрати момчета, които например му вадят пистолет в ресторанта, докато той обядва шницели с важни чуждестранни гости. Яската е и основателят на фестивала Urban Creatures, който реално забоде четири от флагчетата на настоящата карта.
След като изчистиш по гореописания начин техническите предизвикателства и закрепиш социалния мир в региона, работите полека-лека започват да стават. Стават и то така, че жителите на квартала (буквално и преносно) вдигат очи, а възрастна жена един ден събира момчетата на тротоара, за да се помоли за тях и да ги благослови. За такова въздействие и такава пропаганда ти говорим. Яската специално би го обяснил така: Ако имаш един шанс да кажеш на хлапетата „Това, пичове, е стойностното", ще го изпуснеш ли?
Няма значение дали ще разчетеш думите, които NASIMO е изписал в ореола на дядо Добри. Просто погледни стареца в очите. На съседната стена в адски емоционален сблъсък BOZKO се е изправил срещу блока на своето детство и, както виждаш, се е скрил под водолазен скафандър. После идват двамата поляци ETAM CRU и - за сведение на всички, възроптали срещу цвета на тяхната мухоморка - ами, зелена е, защото в Super Mario зелената гъба е един живот допълнително. И сега вече всичко в тази градска принцеса си идва на мястото.
Etam Cru, 2013 (бл. 54, кв. Хаджи Димитър)
Около техния блок впрочем е паднал и жесток обмен на опит. От Sainer и Bezt - скромни младежи, световни майстори на калканите, специални гости на Urban Creatures 2013 - са били прихванати някои изключително полезни трикчета. Какво правиш с целия багаж, ако ти се прище да мръднеш за обяд - набутваш всичко във вишката и я вдигаш най-горе. Обираш ли си крушите, ако те запука дъжд - ни най-малко. Омотаваш се в стреч фолио, слушалките в ушите и нямаш грешка. Ако все пак стане така, че подгизнеш - скачаш в първия секънд хенд и се преобличаш за пет лева.
...
NASIMO за бл. 57Б: „Доста спомени имам
от тази задача, но най-дълбоко беше усещането, когато бях на най-високите части.
Когато духнеше вятър, имах чувството, че всеки един момент може да се разделя
със съществуването си в това тяло."
BOZKO за бл. 57А: „Не ме изненада стената, а минувачите, чиито коментари чувах. Толкова богата и пъстра критика, толкова различни гледни точки всеки ден, много ми беше интересно. [...]В общи линии постоянно си задавах въпроса защо го правя чак сега."
ETAM CRU за бл. 54: „Не обичаме да разказваме какво означава един проект. Искаме хората сами да намерят отговор, вдъхновение, мисли, които ще имат значение за тях, а няма да са общовалидни. Ние им вярваме и не искаме да ги лишаваме от въображението им."
Училищата
140 Ideas, 2013 (23 СОУ, бул. „Ситняково" 21)
Тук забелязваме тежък монопол на 140 IDEAS. Няма фасада, в която те да не са замесени, и ключът към тази мистерия твърде вероятно се крие във факта, че в лицето на четиримата срещаме безотказен позитивизъм (а публиката на обектите е преобладаващо малолетна). В две от фасадите също така имаме и кауза, която е стопроцентово тяхна - Да спасим царския орел! на Българското дружество за защита на птиците и Да обикнем кафявата мечка! на Сдружение за дива природа Балкани.
140 Ideas, 2012 (32 СОУ, бул. „Христо Ботев" 63)
Бихме могли да влезем в детайли като наистина идейно и въздействащо композираната глава на орела, или суперненадейната перспектива, от която са погледнали мечките, или даже още по-тънкия момент, че на едно от дърветата е нарисуван само ствол, а короната си е на истинското дърво отпред. Обаче по-важно е да чуем какво има да ни съобщи Яската по техния случай: „Уличното изкуство по условие е срещу системата. А на пръв поглед 140 IDEAS са добрички като плюшени мечета. (следи му сега мисълта внимателно - б. а.) Обаче да си срещу системата в българската действителност е да си позитивен. В този смисъл 140 са най-големите бунтари."
Трансформатори, 140 Ideas и More, 2012 (68 СОУ, бул. „Проф. Цветан Лазаров" 18)
Минутка за размисъл и продължаваме към Дружба II, където на терена на 68 СОУ, сред нереална жега и миризма на блажна боя, миналия юни излизат ТРАНСФОРМАТОРИ и, да, разбира се, викват 140 IDEAS и MORE. По същество групата реализира рекламна акция за марка бои, балонът може и да не е най-впечатляващото произведение на изкуството, което ще се мерне пред очите ти, но когато го погледнеш срещу пейзажа (а той е точно толкова сив, скучен и смазващ, колкото си представяш), разбираш, че работата е свършена с отличен шест.
Sten, Bozko, 2013 (95 СОУ, ул. „Ангел Войвода" 66)
140 Ideas, 2013 (95 СОУ, ул. „Ангел Войвода" 66)
Остана да се завъртим в двора на 95 СОУ в квартал Хаджи Димитър, откъдето пак са минали Urban Creatures и където наблюдаваме BOZKO с парче превъзходен детски сюрреализъм; преход към STEN, който е решил най-добре да си изпише името, с респект към изначалния стрийт арт; преход към косатката и кита на 140 IDEAS, които, както е отбелязал дори преподавателят по физическо, не бълват чак пък толкова от прословутия позитивизъм. На гърба на физкултурния салон са скитанията на душата от тяло в тяло (от NASIMO, кой друг) и прясно измазана в бяло стена - за малките драскачи, с любов.
Nasimo, 2013 (95 СОУ, ул. „Ангел Войвода" 66)
Ако се бяхме завъртели в двора, докато творците са творели, щяхме да станем свидетели и на редица култови сцени като например тази: След отявлено враждебно посрещане от страна на местните (Urban Creatures замазват техните графити все пак), зад гърба на BOZKO се образува тълпа. Усеща се опасно високо напрежение. Той прави първата черта със спрея. Отзад избухват. „Ейй, ски‘й, брато, как я отсече!" BOZKO прави първия кръг. Отзад ще полудеят. Ще забележиш също, че никой, нито един от въпросните малки драскачи от 95-о, не е посегнал на рисунките на големите. Коментарът на Ясен Гешев? „Случихме на ценители, бе, какво искате?"
(Отваряме скобата, в случай че започва да ти прави впечатление концентрацията на обекти в Хаджи Димитър. Има си съвсем логично обяснение и то, издаде ни пак Яската, се казва Ева Митова - кмет на район Подуяне и „точно обратното на клишето за политик." Можело значи.)
...
140 IDEAS за
23 СОУ: „В предпоследния ден, когато се изливаше бруталният порой, ние и
четиримата, с по един дъждобран, рисувахме. Към края на деня изпече слънцето и
имаше суперяк залез, който гледахме от покрива на училището. Беше си заслужено."
ТРАНСФОРМАТОРИ за 68 СОУ: „Рисунки в подобен мащаб въздействат много силно в градска среда, особено в сивотата на панелен комплекс, както беше в случая. Трудност представлява доброто вписване спрямо архитектурата на конкретната сграда. Мисля, че 140 идеи се справиха отлично."
STEN за 95 СОУ: „Няма да забравя предизвикателството, което си наложих заради закачка с 140 IDEAS - да запълня цялата стена за един ден. Ами... стана. Бях силно впечатлен и от малките ентусиазирани райтърчета с многобройни скици и голям интерес. Това скоро не го бях виждал."
Социалните центрове
Bozko и Дмитрий Ягодин, 2009 (Детска млечна кухня и социален център, ж.к. Младост 1)
Най-ранното и оцеляло непокътнато от 2009-а до наши дни художествено произведение върху софийска обществена стена е това приказно момиченце. Няма да те изненадаме изобщо като ти кажем, че е от BOZKO в колаборация с аниматора Дмитрий Ягодин. Намира се върху Детска млечна кухня и социален център в Младост 1. Случило се е като проект на неправителствена организация Плюс, които впоследствие са проучили ефекта от него, анкетирали са майки и въобще подходили са научноизследователски не на шега. Резултатите са обобщени тук. Единственият недостатък е че, няма особен шанс да попаднеш на момиченцето, освен ако изрично не го потърсиш зад гърба на бл. 47. Но си струва.
Хроме, 140 Ideas, Tika, 1010 и Jens Besser, 2012
(Социален и младежки център Св. Константин, ул. „Павлина Унуфриева" 4)
Следващият обект на картата води към ХРОМЕ. Маниакален и изтънчен типограф, който пише кодирано (и предимно името си) на кирилица. Случва се да си помислиш, че тъкмо ти си открил нечовешкото място да удариш със спрея, и в следващия момент да установиш, че ХРОМЕ вече е бил там. И има брутално добри попадения. Обикновено реализира набезите си посред бял ден, нерядко го прави облечен като бояджия, докато баща му асистира със скелето. В случая заедно с него срещу стената на Социален и младежки център Св. Константин са излезли 140 IDEAS и трима колеги от германската сцена - TIKA, 1010 и JENS BESSER.
...
ХРОМЕ за социален център Св. Константин: „Всеки проект от този ранг
изисква и добра физическа подготовка. Имал съм случай на морска болест от клатенето
на вишката, мускулната треска също е нещо обичайно. При този проект обаче
проблем се оказаха взаимоотношенията и комуникацията между немските ни колеги
на стената - накрая те бяха скарани и май и досега не си говорят..."
Историческа справка
На ХРОМЕ, в колаборация с RAYAX, принадлежи и честта да бъде първият, изрисувал софийски калкан, в един вътрешен двор на жълтите павета. Слабо известен е може би фактът, че компания на скелето в този исторически момент през 2011-а са им правели домашна паста и прозеко. (А те се озовали там горе, понеже стената е на ресторант EGO.) И ето така - с призив „Не слагай тигана, преди да си уловил рибата" - се е появил пионерът на големите стени:
Хроме и Rayax, 2011 (Ресторант EGO, бул. „Цар Освободител" 12)
Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев
На снимките най-горе:
Etam Cru (бл. 54, кв. Хаджи Димитър) и 140 Ideas (магазин Слънчоглед. ул. „Иван Вазов" 11-13)
Коментари