В първото десетилетие след Освобождението интересни музикални прояви в столицата нямало. Хората задоволявали нуждата си от този вид изкуство с многобройни вечеринки, почти всяка събота вечер. Наричали ги литературно-музикални, защото започвали с някаква кратка бесета или хумореска. След това на сцената застъпвал тамбурашки оркестър от любители музиканти, а солистите сами си акомпанирали с китара. Най-интересно обаче било концертното рисуване. Под ритъма на музиката, за предпочитане някакъв моден валс, художници за броени минути скицирали с въглен някой човек от първия ред. Публиката пък се удивлявала как е възможно за толкова кратко време да се появи глава с всичките й детайли.
Коментари