Ето, че отново е 8-ми март - най-женският празник (според клишето), в който е задължително да се отдаде почит на нежните същества, които са дали живот или предстои да дадат. То пък един живот...Но нищо, няма значение.
Навсякъде... по улиците, в магазините, в моловете, дори в кварталния ресторант на Петко комшията, се продават най-различни цветя на доста надути цени. На този ден и на 14-ти февруари тези места си изкарват парите за цялата година от покупките на влюбените и уважаващи половинките си хора. Какво струва една роза или една вечеря в ресторант? Не, не струва пари. Безценно е. Чувството е безценно. Жестът е безценен. И цялата работа е и изпитание за мъжкия пол. Нищо неразбиращи от цветя и подаръци, те трябва да обикалят като мухи без глави магазините и да мислят какво да ни вземат за празника. Признавам си, че доста се стараете. Някои повече, други - по-малко. Денят е изпълнен с мили думи, пожелания, прегръдки, целувки, цветя, купища подаръци. Но в това ли е смисълът на празника – да се дадат подаръци и да се изрекат мили думи и на следващия ден отново да е същото както преди? Само тогава ли е приемливо да се казва “Обичам те”?
На 8-ми март всяка една жена си мечтае да се събуди със закуска в леглото, поднесена от красивия й усмихнат мъж, с думите “Обичам те, скъпа моя. Благодаря ти, че те има. Че си толкова мила, добра, грижовна. Благодаря ти за това, че полагаш максимални грижи за нашето семейство. Ти си уникална!”. Ах, колко добре звучи, нали? Но е крайно нереалистично .
На всички жени ни е ясно, че мъжете не умеят да показват чувства. Да го направят за тях е нещо като да преведат книга по ядрена физика от китайски на немски. Ако твоят мъж постоянно ти прави изненади и ти казва, че си красива и уникална всеки ден – ти си страшна късметлийка. Къде го намери?
Подобно е положението и когато им се сърдим, защото са сгафили, но не могат да проумеят каква за бога е причината за 10-часовото цупене, неотговарянето на съобщенията и обажданията и отговарянето с по “нищо” на не толкова уместния, но логичен въпрос “Какво ти има?”. Сам се сети и си поправи грешката. Реванширай се като ми покажеш, че съм важна за теб и обещаеш, че никога повече няма да ме нараниш или разсърдиш. Въпреки че и двамата знаем, че няма да е за последен път.
Когато, пък, ни изненадат, ние сме доста скептично настроени относно грижовното му отношение, защото много добре знаем, че утре пак ще се прибере от работа и ще ни има за даденост. Защо, за Бога, любовта трябва да се показва само на 8-ми март и 14-ти февруари? Любовта не е ли всекидневен празник? Какво трябва да стане, че хората да разберат, че думата “Обичам те” не е “Здрасти”, а е отрова за душата?
Но да сменим перспективата. Да не останат мъжете непредставени в този текст. За жените никога не се знае какво искат. Но за мъжете, може да се предположи: да работи добре платена работа, като се прибере жената да го чака щастлива и усмихната и да го посрещне с думите “Добре дошъл, скъпи. Как мина на работа?”.
След това да му се сложи шопска салата и ракийка, да му се включи телевизора на диематабаце и да го остави да си почине от така изморителната работа на граничен полицай, който цял ден е броил катерици, докато се вози. А ти, която цял ден си чистила, готвила, тичала след неуморното дете и прибирала играчките отново и отново, нямаш право да бъдеш глезена по този начин. Нямаш право да си помислиш дори, че мъжът ти ще оцени усилията ти и като се прибере ще те поглези с голям букет, шоколад, ще поеме детето и ще ти каже “почини си, скъпа, заслужаваш го”.
Разбира се, любовта не е в тези глезотии. Тя е в малките жестове. Като например той да стане по-рано и да направи закуска, да напълни две чаши вино, да те покани на балкона, да пусне романтична музика и просто да се наслаждавате на гледката и компанията един на друг.
Без телефони, без снимки и излишна показност. Този момент е ваш, личен, специален. Простичко, но изключително ценно и мило изживяване.
Любовта и уважението към човека до теб трябва да се празнува всеки ден. Това не значи, че трябва да се ходи на скъпи ресторанти или да се подаряват подаръци. Едно “Значиш много за мен. Благодаря ти, че си до мен” е достатъчно. В забързаното си ежедневие и всекидневните си грижи, понякога забравяме да казваме тези важни думи, но трябва. Задължително е, за да може искрата на любовта да не се гаси никога, дори и от подухванията на външни фактори като завистливи приятели или познати.
Любовта е песен, която се пее от две души. Не губете мелодията помежду си. Трудно е да се хване ритъма после.
Коментари