Каква драма

icon
Sofialive.bg

Хамлет, Отело, Крал Лир и Макбет може винаги да будят различни асоциации - литературни анализи в клас, вечер в театралния салон, смела холивудска трактовка, но обединяващата дума винаги е класика. Четирите кървави драми отдавна са обявени за безсмъртни, защото в тях големият Шекспир развива (дотогава) неизползвания потенциал на персонажите, сюжета, жанра и езика. С което и днес тресе из основи творческите и културни процеси. Но да спрем с лекторския тон, че накрая и книжката за заверка може да ни поискаш.

Причината да се присетим отново за Шекспир (след като наскоро ти говорихме за него покрай пресния Хамлет на Явор Гърдев) е, че от печат излиза изцяло новият български превод на четирите пропити с драма епохални текста. Зад Великите трагедии (изд. Изток-Запад) стои Александър Шурбанов - професор по английска литература, доктор на филилогическите науки, автор на стихотворения, есета и пътеписи, учен и преводач. Самият той определя това издание като най-амбициозния труд на своя живот. Ние въобще не се съмняваме, че е така, защото текстовете на Шекспир отдавна са считани за извънредно преводаческо предизвикателство, на който и да е език. Трябва си опит, задълбочени познания по Ренесанс, поетически усет и няколко торби талант. Добре че всичко това е в наличност у Александър Шурбанов и той се справя както с акуратното предаване на Шекспировия език и запазването твърдостта на оригинала, така и със смелото преработване (защо не и истинска революция) на едни от най-запомнящите се и философски фрази като емблематичните Има нещо гнило в датската държава и Да бъдем или не - това се пита.

Премиерата на Великите трагедии е днес (26 ноември) и на нея освен Александър Шурбанов, ще присъстват и Петър Станимиров - виновник за художественото оформление на книгата, режисьорът Явор Гърдев и актьорите Татяна Лолова, Милен Миланов, Явор Бахаров и Леонид Йовчев, който ще влезе в образ и ще изпълни монолози от Хамлет.

Великите трагедии ще бъде представена на Камерната сцена
на Народния театър от 18:30

Текст Нели А. Калчева