По идея на проф. Миглена Николчина преди година се ражда интересната симбиоза между музика, поезия и наука, концентрирана около най-впечатляващия обитател на Софийския - Мамута. Който всъщност не е мамут, а дейнотериум, но за това ще прочетеш малко по-долу.
Преди да се прехвърлиш на блица ни с единия Иван Ланджев (там ще има и друг - професор по математика и информатика в НБУ), само да ти кажем, че музиката е зачислена на Жоро от Остава. А вечерта традиционно ще завърши с разходка в Музея по палеонтология и историческа геология заедно с доц. д-р Марин Иванов, което си е абсолютна привилегия.
Планирали сте да срещнете математиката и поезията.
Какво общо има между тях освен по един Иван Ланджев от двете страни?
Общото
е може би в хармонията (тук се намесва и музиката). А и ми харесва да мисля
поезията като нещо съвсем конкретно. Иначе, форматът е такъв, да се намират
общи неща - по дефиниция се срещат поет, музикант и учен. Музикантът е Жоро от
Остава, а ученият - моят съименник, с когото ще ми е интересно да се видя.
Ще четеш текстове от идната си книга. Каква ще е
тя? Дал ли си си краен срок за нейното завършване?
Надявам
се, добра. Хубава книга - това е единствената задача и отговорност на пишещия,
други няма. Не съм си дал краен срок, правя я вече трета година, но това не ме
притеснява. Мисля, че за един поет е важно да пише малко.
Все пак
изглежда, че тази година ще излезе - ръкописът вече започва да прилича на нещо
цялостно, представям си го все по-ясно.
Бил си студент в СУ, а в момента си докторант там.
Спомняш ли си кога за първи път се срещна с прословутия мамут отблизо? Имаш ли
си някаква история с него?
Ще ви
разочаровам, надявам се не много - история нямам. Аз учих в южното крило
(философия), а Мамута е в северното. И един ден просто го видях. Впечатляващ е.
И разбрах, че трябва да го наричаме Дейнотериум, за да не го обидим.
Как би гледал един мамут на цялата тази работа?
Когато
ме питат как би се чувствал един мамут, единственото, за което се сещам, е
любимо стихотворение от Пастернак. В него става дума за това, че когато поетът
обича, нещата като цяло са зле. И Пастернак го сравнява с мамут - изглежда
старомоден, времето му е минало. В оригинал е:
Он кажется мамонтом
Он вышел из моды. Он знает - нельзя:
Прошли времена и - безграмотно.
Красива работа!
А как гледа един поет?
Внимателно.
И не бърза да се изказва на едро за поколението си и да го критикува умно. Не е
мамут - нито е толкова висок, нито е вкаменен, все още.
Кого очакваш да видиш тази вечер?
Ласкае
ме присъствието на такива, които са дошли да чуят стихотворенията и това им е
важно. Разбира се, винаги има и други - разбрали, че нещо там става в
понеделник; ще има хора, дай да го видим. И това е окей. Заповядайте!
При Мамута VII е днес (21 януари) от 19:00 в 292 аудитория на четвъртия етаж в северното крило. Виж повече тук
Текст Боряна Телбис / Фотография Васил Танев
Коментари