"На мен ми е приятно да пиша, готино е, че на хората пък им е приятно да ме четат", споделя Андрей Велков, докато си говорим на терасата на литературен клуб Перото покрай интервюто ни. Той е от хората, които трудно ще оставят мълчание да се прокрадне в компанията. Затова и успява да издава така продуктивно книги - след немалко години на писане лично за себе си, Анди издава първия си роман Български психар, а по-малко от две години по-късно виждаме и продължението му. Сега посрещаме третата му книга Няма закога и си говорим за удоволствието от четенето и писането; от откриването на интересни автори; от слушането на хубава музика и от добрите неща, които спохождат младите по дух.
Кого би убил, присмехулнико?
Посредствеността във всичките й
проявления. Бих заличил също малодушието, дребнавостта и вездесъщата простотия,
която царства напоследък.
Чий скелет криеш в
гардероба?
Не си падам по криенето.
Какво ще заровиш в гробището за домашни любимци?
Необходимостта понякога да се
правят компромиси.
Как би умрял във Венеция?
На
зрялата възраст от 3000 години - тогава вече ще съм се насладил изцяло на този
свят и ще съм готов за следващото ниво. Доколкото се познавам, самото ми
възнесение ще е предшествано от зверско парти.
Къде прокарваш
острието на бръснача?
Не през окото. Не е толкова ефективно. През сънната артерия.
С катана. Бушидо има и на Балканите.
Къде запива Задругата
на пръстена?
Оригиналният състав преди дълги години се премести отвъд
Сивите заливи. Моята задруга е универсална и може да трещи навсякъде, но често
можем да бъдем забелязани в бара на Кристал, Билката и други такива убежища.
От кого се криеш в червената
трева?
Не се
крия, но чакам в засада Човекът-вълк,
за да му изтръгна сърцето. (Тук само да отбележа, че от училище някога ми
подариха Човекът-вълк на Виан за
отличен успех в четвърти клас. В четвърти!)
Как понасяш непосилната лекота
на битието?
Балансирайки
между съзидателното и разрушителното в себе си. И хванал се здраво за шегата.
Твоят лек против
спокойствие?
Дори не помня значението на думата „спокойствие". И това ми
липсва по един странен начин.
Кой носи гордо
титлата български психар?
Всеки съзнателен български гражданин, който знае какво е "гордост". И какво е "титла".
Какво слагаш в
пилешката супа за душата?
Как да направим една хубава пилешка супа за душата: Потапяме
в студена вода килограм реална преценка за нещата, когато заври добавяме
нарязаните амбиции, надежди и опит. След половин час щедро ръсим с равни части
его, хумор и любов. Застройваме с позитивно мислене, но без да се прекалява.
Консумираме отговорно, защото пáри.
Кой внесе страх и омраза в Лас Вегас?
Веселяците, които ненавиждаме
скуката и сивотата. Долу нормалността и рутината! We can't stop here,
this is bat country.
Как се справяш с пяната на
дните?
Прекрасно.
Минавам през нея като презокеански круизен кораб, в който тече вечно парти.
Каква марка е
колелото на времето?
Не е важно какво е колелото, а как го караш.
За кого би надул
вечерния тромпет?
За заспалите в глухата вечер. "Искам бодливата тел пред дома
ви с моята песен да скъсам".
Какво пише в записките на психопата?
"Уважаеми Андрей, искам още един
път да благодаря за книгите ти, които за мен са настолни четива и най-ценни
учебници..."
Кой е героят на нашето време?
Всеки, който успее да съхрани в
себе си детското удивление от нещата около нас. Другите вече са загубили мача.
Какво закусват шампионите?
Зависи
как е минала нощта. Може яйца, бекон, шепа фитнес добавки. Може два
алказалцера, два аналгина, бира и шкембе. Всичко е относително.
Кой е шеф на
фабриката за Абсолют?
Сигурно някое подставено лице.
Какво напипва лявата ръка на
мрака?
Търси в
джоба си изгубения списък с истинските имена на хората и нещата, за да си върне
силата и да поправи всичко счупено. Намира само портфейл, документи, пари и
ключове.
Къде изчезна повелителят на
мухите?
Не е
изчезнал. Вече е навсякъде и не е само един. Всички сме изгубени деца на един
остров. Моделът от книгата се повтаря в по-голям мащаб, но никой няма да дойде
да ни спаси накрая.
Кой пуска музиката на бала на
Воланд?
DJ Margarita и MC Conrad , подгряват Sven
Vath и Carl
Cox.
Какво чете Кафка на плажа?
Третия
ми роман Няма закога.
Кой хърка в котешката люлка?
Старият
ми учител Килгор Траут.
Какво пият на улица "Консервна"?
Пием всичко на нашата улица. Нищо няма да върнем.
Какви пораснаха синовете на
великата мечка?
Пораснаха
и забравиха какви са и откъде са тръгнали.
Какво вижда конникът без глава?
Преди
виждаше светлото бъдеще, а сега следи с интерес реформите, особено съдебната.
С кого е нежна нощта?
С мен.
Какво има на юг от никъде?
Бил съм
там. Не е лошо местенце.
Какво си купи от панаира на
суетата?
Избягвам го и почти никога не
пазарувам там.
Дяволът носи Прада, а ти?
Нося на
пиене, нося я през прага, нося на бой.
Къде беше през 1984?
Сигурно
на училище по това време. Мънички дечица с чавдарски връзки и квадратни
ученически чанти на гръб се замерят със снежни топки под строгия, но справедлив
взор на другарката, другаря Живков и Георги Димитров.
Какво расте в тайната ти градина?
Могат да
се видят неземно красиви цветя и растения там (малко като в Аватар), светлината е различна дори. Трудно
се стига до моята тайна градина обаче - изпитанията са тежки.
Какво ловуваш в норвежката
гора?
Мечтите
си. Хубавото е, че съм добър в лова.
Кой изсече дивите палми?
Любителите
на пластмасови растения. Те още колко неща изсякоха за съжаление (и всички си
представяме изкоренена японска вишна).
Някой, с който се
шляеш?
Имам много приятели, с които обичам да се шляя безметежно.
Какво ще правиш в остатъка от
деня?
Ще се
готвя за премиерата на новата ми книга Няма
закога, която ще е в сряда (17 февруари) от 19:00 в Перото.
Очертава се голяма веселба - текстове от книгата ще четат Джеки Стоев и Джони
Пенков, а за музиката ще се погрижат мои приятели от бандата Футбол и шахмат.
Текст Ивайло Александров/ Фотография Славея Йорданова
Коментари