Кого би убил, присмехулнико? Хората без талант, които само си дават вид, че имат такъв.
Чий скелет криеш в гардероба? На вечно възраждащото се патриотично чувство.
Какво ще заровиш в гробището за домашни любимци? Страха от провал, липсата на увереност, съмненията, че
няма да се справя.
Как би умрял във Венеция? Възхитително красиво. (става
тържествен и вдига показалец) Погребението всъщност е много специален
момент за всеки човек. На моето не искам хората да страдат, да им е тежко, да има
онова (махва тъжно с ръка) „Той си
отиде, няма го вече". Напротив - я да вземат и да направят едно хубаво, весело
парти. Като мине тялото ми, макар и в черно, макар и в траур - да ръкопляскат.
Така бих си отишъл - с ръкопляскания.
Къде събираш цялото кралско войнство? One More Bar е едно от местата, където се разбиваме в крепостните стени
на нашата увереност. И в още няколко потайни софийски кръчми, които нямат име и
са от време оно. Едното е на „Графа", а другото - в „Лозенец", но нищо повече не
казвам (смее се).
Твоят лек против спокойствие? Спокойствие и само спокойствие, казва Карлсон, който живее
на покрива. Или с други думи - клин се с клином избиа.
От кого се криеш в червената трева? От проницателните очи на вестник Уикенд (смях). Мани ги
тия, не искам да ги споменавам даже. (става
сериозен и навежда глава) Крия се от собствената си самоувереност.
Къде прокарваш острието на бръснача? Където знам, че най боли.
Какво слагаш в пилешката супа за душата? Хубави книги и любима музика. Майстора и Маргарита, Пикник
край пътя, Името ми е Червен. Ревю,
Дъ Кюър, Баухаус, Систърс ъф Мърси, Депеш Моуд - тези неща до ден-днешен държа
в колата си, имам цяла флашка с парчета от началото и средата на 90-те, когато
още ходех на училище. Първо бях от нюуейвовете, после станах от даркуейвовете.
Събирахме се на Кравай, бяхме приятели с пънковете и метълите, а с дискарите не
бяхме. Имах значка, която си бях направил собственоръчно, и на нея пишеше „Анти
сръбско лига". Имаше и едно момиче, което много харесвах, направо бях влюбен в
нея. Ама това беше една такава невъзможна любов, по-скоро исках да страдам,
отколкото да обичам, бях тогавашно ЕМО - страдаше ми се и страдах жестоко.
Всичко това става в този ми нюуейвски период, когато се ходеше със значки на
Ленин, обръснат високо врат, кларкове и т.н. И аз взех, че отрязах ей толкова от
косата й (показва около 2 см от пръста
си), отворих една стара съветска значка, щото само те се отваряха, сложих кичура
вътре, отгоре написах „На еди-коя-си hair" и си я носех ето тука (посочва към сърцето си, след което всички
падаме от смях). Между другото, съвсем случайно я видях наскоро и ми се
стори точно толкова лъчезарна и красива, колкото и преди - само ми се усмихна и
аз е-хейййййййй, хей, хей, хей.
Как се справяш с пяната на дните? С искрата на някакъв творчески акт, пък било то и чужд. Скоро бях в Лисабон и докато се
разхождах през деня, дочух триъгълник и пеене отнякъде. Заврях се по уличките и
видях една сляпа жена, която после се оказа страшно популярна певица - Доня
Роса. Спрях и повече от половин час я слушах, защото тоя глас, тоя (подчертава) нечовешки глас, не можеш да
го подминеш, просто оставаш там. И това ме държа толкова дълго време. В един
момент почнах да я снимам, а после си викам - кво снимаш, бе (прави знак за лудост с ръка), то това
като го видиш веднъж, каквото и да покажеш после, Стефане, няма да е същото.
Какво пише в записките на психопата? Пишеее, пишеее, пишеее... Пише, че тъмната страна е винаги
наблизо и само една крачка ни дели от нея.
Кой е героят на нашето време? Силиконът.
С какво закусват шампионите? (прави
съчувствена физиономия) С много, много работа.
Какво напипва лявата ръка на мрака? Нежното лице на самотата.
Къде изчезна повелителят на мухите? Под лъскавите перли на щракащите с пръсти девойки.
Какво чете Кафка на плажа? Себе си, като тъжно си мисли: „Защо аз не написах Война и мир...".
Какво пият на улица „Консервна"? Онази вълшебна лимонада с джоджен и мед.
Какви пораснаха синовете на великата мечка? Големи и стройни наследници на фамилния бизнес.
Какво вижда конникът без глава? Триста километра магистрали и трансгранични коридори.
Какво си купи от панаира на суетата? Винтидж дрехи с
буфан ръкавки.
Дяволът носи Прада, а ти? Fred Perry. Сега ще ви кажа каква е цялата история. Стефанус значи
венец. Един ден, не, една ранна, ранна утрин в един сръбски град ме срещна един
човек. Да кажем, че беше махмурлия. Хвана ме за ръката, погледна ме в очите и каза
(започва да говори провлачено): „Ззздравей.
Искам да те питам нещо", ама това в 7:00 сутринта. И аз - слушам. „Как се казваш?",
вика. Стефан, казвам. „Не, ти си Стефан Първовенчан". И започна да ми говори за
моето име, за това как означава венец, какъв е този венец, че това, което ми е
дадено, не е само физическо, а духовно действие, и аз, естествено, адски се
впечатлих. И, не щеш ли, малко след това, минути след това, попадам на магазин,
в който продават неща с ей това венче тука (сочи
гърдите си), и си мисля - трябва да вляза. И оттогава - така. Добре, че не
съм кръстен на някой дзвер, че иначе до Puma
трябваше да ходя.
Къде беше през 1984-та? Номер
32 в IV клас на 17-о основно. И харесвах близначките (смръщва се болезнено), близначките...
близначките... абе две близначки. А, тази, по която си падах, се казваше
Стефания. И поради тази причина - IV клас, 17-о основно
- до ден-днешен искам да имам близнаци.
Някой, с който се шляеш? Винаги с някакви момичета.
С кого е най-нежна нощта? С нея - с главно И.
Какво ще правиш в остатъка от деня? Чака ме едно много антистатично настроение, защото само след малко стартира фестивала за съвременен пърформанс Антистатик, който съорганизирам.
Текст Ирена Георгиева / Фотография Васил Танев
Коментари