Ясен Петров и Стивън

Кого бихте убили, присмехулници?
Стивън: Апатията. Но за да го направиш, трябва да взривяваш бомби, пък ние не сме по революциите, предпочитаме еволюцията.
Ясен: Мразя присмехулниците. А и да се присмиваш е сложна работа, много хора го правят без необходимата квалификация.
Къде и как се разбивате с цялото кралско войнство?
Стивън: Като гледам - в нашия клуб. Редовете на войните обаче оредяха, част от тях си заминаха и сега служат на други крале и други каузи.
Ясен: В тоя ред на мисли, вървят си трима самураи и срещат някакъв тип, който ги пита: „Кои сте вие, бе?". „Не виждаш ли - ние сме седемте самураи", идва отговор. „Е как седем, както сте само трима?", вика оня. На което те отговарят: „Ми няма хора, братче!" (смеем се, ама не ни е весело).

Чий скелет криете в гардероба?
Ясен: (малко тъжно) Скелетите на доста неосъществени мечти. Трябваше по-рано да отворим собствен клуб.
Какво слагате в пилешката супа за душата?
Стивън: Слагам един филм като...
Ясен: ...Големият Лебовски, щипка от Последният ергенски запой и разбъркваме солидно с...
Стивън: ...Двама мъже и половина, а после добавяме и Няма място за старите кучета. Истинска soul food.
Ясен: Ама не като онази в KFC, които имат наглостта да ни пробутват мазните си пилешки кълки под същото име.

Къде изчезна повелителят на мухите?
Ясен: В една детска дискотека, където слуша Тони Стораро на живо, батка.
Стивън: Там изчезна и духът на всички от Улица Консервна.
А, дойдохме си на думата - кой остана на улица „Консервна"?
Ясен: Само Док, бате!
Стивън: И големият български китаец!

Какви пораснаха синовете на великата мечка?
Ясен: Пораснаха и се сдобиха с достойни индиански имена като Крушата, Главата, Манивелата...
Стивън: ...и Крика.
Ясен: Точно така, пораснаха и се прекръстиха!
Кой е шеф на фабриката за Абсолют?
Ясен: Роботът Кракатит, играе го секретарка на Карел Чапек.
Стивън: Ние. Бих искал да има още някой, с когото да си подаваме, но такъв няма и това е положението.

диджей Ясен Петров

Какво закусват шампионите?
Стивън: Чай или кафе с препечена филия и маслини. А Яската май не закусва...
Ясен: Не закусвам, обаче напоследък пия по две чаши топла вода на гладно. Чисти организма.
Кой хърка в котешката люлка?
Ясен: Стефан хърка яко, номерът е да заспиш преди него.
Стивън: (малко засегнат) Това не е вярно, абсолютна лъжа!
Ясен: Обаче когато отслабне с десет килограма, вече спира да хърка.

За кого бихте надули вечерния тромпет?
Ясен: За Джон Дигуийд, който идва за 15-ия рожден ден на Метрополис. Но по-предпочитам да надувам сутрешния.
Стивън: Абе да ви кажа, останаха малко неща, за които си заслужава да го надуеш.
Ясен: Виждал съм впрочем как Теодосий Спасов надува кавала си за виза пред френския посланик на една вечеря преди десетина години. Ужасяващо унизителна гледка.
Стивън: А аз си спомням тромпетиста в казармата, който беше шеф и на радиоточката.
Ясен: (със страст) Връзкар-мръсник!
Стивън: (спокоен) Не, бе. Изключително свеж пич, който на една физзарядка го удари през просото и пусна Дийп Пърпъл по уредбата. Дадоха му сума ти дни арест, а ние бяхме най-щастливите хора, защото се събудихме със „Smoke on the Water".

Как бихте умрели във Венеция?
Ясен: (клати глава) Не съм ходил. Първо да отида, пък после ще му мисля.
Стивън: Аз съм ходил и веднага ще ви кажа - щастлив!
Ясен: Да, определено по-щастлив, отколкото ако умра в „Люлин".
Какво си купихте от панаира на суетата?
Ясен: Аз само гледах, но Стивън май си взе едно списание.
Стивън: Vanity Fair, в което пишеше доста интересни неща. Като например това, че в новото издание на Хъкълбери Фин са сменили думата „негър" с думата „роб". Пълно безумие - да редактираш класиците!

Кажете за новите класици тогава - какво пише в записките на психопата?
Стивън: Още не са довършени. Един ден ще ги съберат в цяла книга. Книга за епохата на този безкраен Преход.
Ясен: Записките му започват с „България не ме обича, а аз съм ебати пича".
Къде прокарвате острието на бръснача?
Стивън: В момента - през гърлото ни. Трябва да представим четири кашона доказателства пред бюрократите, за да ги убедим, че Метрополис отдавна е запазена марка. Законът за авторските права е устроен така, че дори 15 години след нашата регистрация пак трябва да доказваме на властите, че сме напълно легални.
Ясен: (сериозен) Освен това острието ампутира и едно фино чувство, което повечето са забравили. То се казва „морал". А когато се махне този предпазител, няма простотия, на която човек би устоял. За съжаление в нелепа държава като България да си ампутиран от чувството си за морал се смята за предимство.

диджей Стивън

Вашият лек против спокойствие?
Ясен: Няма спокойствие, няма и лек, батка! Дайте го насам, ако го знаете!
Кой е героят на нашето време?
Стивън: Простакът във всичките си проявления.
Ясен: (разсеяно) Кой?
Стивън: (обръща се към него) Простакът. Простакът политик, простакът кулинар...

Какво е да си простак в кулинарията?
Стивън: Да обясняваш на хората, че кебапчетата, дето си ги правил в някакъв мърляв цех в Орландовци, са екстра качество.
Като стана въпрос за Орландовци, кого бихте заровили в гробището за домашни любимци?
Ясен: Вече зарових спокойствието си там и да ви кажа честно, пазят го добре.
Стивън: Бих погребал простака от предния въпрос и дано не се върне никога.

Какво расте в тайната ви градина?
Ясен: (натъртва) Ма-ри-ху-а-на, какво друго!
Стивън: Айде стига сега пък и ти, ще дойдат да ни проверяват.
Ясен: Е, аз не пуша, man, ама в една тайна градина кво друго да расте? Хората няма да гледат домати, я!
Стивън: В тайната НИ градина, бе...
Ясен: Ааа, тогава в тайната ни градина НЕ расте джойнт - това е официално (смее се). Растат идеи, които бодат очите на всякакви боклуци, и в крайна сметка този Ориент тук ще се промени. Има достатъчно хора, които да садят дървета, но са малко онези, които искат да споделят как се прави. Затова е много важно в тайната ти градина да расте желание да споделяш, а не да се правиш на отворен и велик.

Какво ловувате в норвежката гора?
Ясен: (махва пренебрежително с ръка) Един ужасно лош японски писател, който въобще не може да пише, заклевам се!
Стивън: Е да де, ама все пак се вдъхновявал от Бийтълс...
Ясен: И кво от това, не му е помогнало особено.
Какво ще правите в остатъка на деня?
Ясен: Отиваме на едно крайно неприятно интервю, където няма да ни задават весели въпроси...
Стивън: ...в районното полицейско управление в НДК, където трябва да представим четирите кашона с документите за нашия клуб. Добре сме се подготвили обаче...
Ясен: ...подготвили сме също така още по-амбициозна и бодяща очите на обществения вкус програма с гости, които идват в Element през лятото. Защото, както са казали футуристите, изкуството трябва да бъде шамар в лицето на обществото.
Стивън: Не шамар, ами направо острието на бръснача!

Фотография Васил Танев