Как беше в Пекин?
Слав (на снимката
вдясно): Очаквахме да ни вдъхнови
уличната култура и градът като цяло, но
това не се случи. Живеехме в Чао Йанг -
модерния квартал на Пекин, където са
повечето чужденци и който за десет
години е тотално променен, благодарение
на Олимпийските игри. Това е лицето на
Пекин за пред света. Всички строежи там
са опаковани с един слоган - Civilize
Chaoyang...
Хубен (на снимката
вляво): Което само по себе си е
абсурдно! В тесните улички около центъра
липсва всякаква цивилизация.
Слав: Полезното
е, че известно време няма да се дразня
на доста неща в България. В сравнение с
Китай сме на много добро ниво.
С какво се събуждате
сутрин?
Слав: С
алармата на телефона и с кафе.
Хубен: С
фейсбук и с дълъг душ.
Без какво не излизате
от вкъщи?
Слав: Най-често
без чанта, очила, телефон и ключове.
Хубен: Може
и да звучи скучно, но без телефон не
мога.
За какво не бихте
закъснели никога?
Слав: Правилото
е, че не трябва да се закъснява нито за
професионални, нито за лични срещи. Но
ние не сме светци.
А броевете на Gia - случвало ли се е да закъснеят?
Слав: Случвало
се е. Проектът е за фрийлансъри, не е
комерсиален и нямаме инструменти за
влияние и контрол. Примирили сме се, че
когато разчиташ на непознати хора от
цял свят, е в рамките на нормалното да
закъснее брой. Най-много закъсня юнският,
защото трябваше да го пуснем от Китай.
А интернетът там е едно много субективно
понятие.
Как се появи идеята
за Gia?
Хубен: Няколко
приятели от бранша установихме, че
винаги идва момент, в който всеки се
оплаква от това, което прави в постоянната
си работа.
Слав: А
няколко такива разговори се случиха
за кратък период и почти на шега решихме,
че ще хубаво да има едно независимо
място, където да се осъществи творческият
порив на всеки фотограф, стилист или
която и да е друга креативна личност.
Хубен: Място,
където креативните хора да са наистина
креативни, без ограничения. Gia e eдин малко по-идеалистичен поглед
върху нещата.
Как се финансира такъв
некомерсиален проект?
Слав: Бюджетът
ни е нула, без да броим разходите за
платформа, хостиг и домейн. Финансира
се от енергия и чист инат.
Хубен: Добрата
новина е, че светът е пълен с хора, на
които им се правят красиви неща за
портфолиото или за идеята.
Слав: Още
след втория брой започнахме да получаваме
адски много материали и сесии със
запитвания дали искаме да ги пуснем.
Всичко, което е публикувано в Gia,
е създадено само за Gia.
Нашата работа е да спазим дадени критерии
за качество. Нямаме сравнимо ниво -
летвата си е в нашите глави.
Трудно ли е да няма
кого да надскачате?
Слав: Трудното
тук е, че младото поколение няма
натрупванията, които имат в други култури
и държави. Понятията в модния бизнес са
объркани точно заради това - тези
натрупвания биха разяснили нещата и
биха сложили правила. Големият проблем
на българската мода е, че има много
напъване.
Хубен: От
друга страна, с Gia имаме хубавия шанс да сме пионери
в някои отношения.
В какво да се издокараме
тази есен?
Хубен: Един
от най-големите трендове е завръщането
на класическия силует и линия от 70-те и
40-те години.
Слав: Завръщането
на култивирания вкус, спазването на
етикета. Това е носталгия по онези
времена, когато се е знаело, че трябва
да си с чорапи под роклята или полата,
че е нужно да комбинираш обувките с
колана по материя и цвят. Малко хора
имат изначален усет за тези неща.
Хубен: Когато
имаш правила, е много по-интересно да
бъдеш креативен в техните рамки.
Има ли български имена
в световната мода, които трябва да знаем?
Хубен: Българи
в модната индустрия, които се знаят от
всички, са Петър Петров,
който поддържа много low
profile, но прави много качествени и на
място неща.
Слав: И
Елина Кешишева като моден фотограф се развива много
добре в Париж.
Хубен: Имаме
и млад дизайнер на обувки - Gio Diev,
който работи чудесно в Ню Йорк. Владимир
Каралеев пък
прави красиви неща в Берлин.
Какво постоянно си
напомняте?
Хубен: Да
не се главозамайвам и да стоя здраво
стъпил на земята. Модата е място, където
лесно можеш да се подхлъзнеш.
Слав: Да не
изневерявам на себе си като вкус, критерии
и качество. Обстоятелствата са такива,
че работиш за пари и в моята работа не
винаги се получава. Но се опитвам да съм
максимално близо до мирогледа си и да
оправдая годините, в които съм работил.
Да не направя нещо, от което после да ме
е срам.
Какво не бихте си
признали?
Слав: Никой
не би си признал, че е суетен.
Хубен: (припряно) Аз доброволно си признавам - суетен
съм!
Слав: Опитвам
се да преодолея егото си, с което често
се бия. Защото понякога сам на себе си
не съм лицеприятен.
Хубен: Не
бих си признал, че съм прочел и четирите
части на Здрач (смее се).
Какво има под леглото
ви?
Слав: Нищо.
Хубен: Топка
косми от котката...
Слав: ...ааа,
няма, защото не я пускаме в спалнята.
Кога бихте скочили
на бой?
Слав: Само
ако съм свидетел на агресия към много
близък човек - приемам я като агресия
срещу мен.
Хубен: Това
трябваше да кажа аз. Добре тогава - бих
скочил на бой за обувки.
Последното ви най-велико
изживяване?
Хубен: Когато
се качих за първи път на ролеркоустър
в един пекински парк. Пищях като малко
дете и беше много забавно, много чисто
усещане.
Слав: (мисли
дълго) Ужасно се зарадвах, че когато
се върнах, веднага започнах да работя.
Начесах си егото, че някъде съм нужен и
някой ме цени истински.
На какво не бихте
танцували?
Слав: На
зверски тежък метъл. Не за друго, а защото
не знам как.
Хубен: На
чалга, пардон - поп фолк. Но няма да лъжа
- случвало ми се е след огромно количество
алкохол.
Къде да ви намерим в
София?
Слав: Confetti е едно от местата, които харесваме.
Хубен: Също
и Toba&Co.
Слав: Да,
това е едно от местата, където се чувстваш
универсален, както и в Spaghetti Company впрочем.
Хубен: Само
заведения ли ще изреждаме? Аз пък страшно
обичам магазин ALL U RE
- там съм обграден от хубави неща и
дрехи. Също и Farenah Concept.
Харесвам и уличките около градинката
до баня Мадара.
Слав: (критично) Е какво има за харесване там?
Хубен: Ами,
не знам, много ми е спокойно за разходка.
И малките улички около Витошка...
Къде другаде бихте
живели?
Слав: В Ню
Йорк.
Хубен: Ох,
аз имам три града. Хайде, ще кажа Лондон.
(мисли) Или да кажа Берлин?
Кое е последното нещо,
което ви вдъхнови?
Хубен: Често
се вдъхновявам, когато чета интервюта.
В последния брой на списание Industry имаше страхотна секция с интервюта
на модни критици - Виржини Муза, Тим
Бланкс, Ванеса Фридман, Годфри Дийни и
Сали Сингър. Това е едно от най-силните
неща, които съм чел тази година.
Слав: Имам
приятелки, които отказвам да гримирам
- според мен и без грим изглеждат добре.
Имам чувството, че ще се намеся твърде
много и неправилно ще ги променя.
Вдъхновявам се, когато не искам да пипна
нищо по даден човек - ето това е
вдъхновение.
ФИЛМИТЕ
Слав: Последно се
впечатлих от Аз съм любовта.
Хубен: А
аз - от Генезис.
Слав: Бих гледал
отново A Single Man, Сибирският бръснар,
Изкуствен интелект, Мис Слънчице.
Хубен: A Single Man,
Часовете, Танцьорка в мрака,
Пътят на промените, Дяволът носи
Прада.
Слав: Най-великите
актьори за мен са Мерил Стрийп, Глен
Клоуз, Джеръми Айрънс и Натали Портман,
а режисьори - Педро Алмодовар и Бернардо
Бертолучи.
Хубен: Тим Бъртън,
Том Тиквер и Жан-Пиер Жоне. Мерил Стрийп,
Джулиан Мур и Тилда Суинтън.
МУЗИКАТА
Хубен: Бих искал да
чуя на живо Бьорк и Дъ Найф.
Слав: Бебел Жилберто.
Слав: Най-великата
банда за всички времена е Бийтълс.
Хубен: Дъ Ху.
КНИГИТЕ
Слав: Бих препрочел
Парфюмът на Патрик Зюскинд.
Хубен: Disco Bloodbath на Джеймс Сейнт Джеймс.
Слав: Последно
започнах The Etiquette Guide to China.
Хубен: Disco Bloodbath
Слав: Най-глупавата,
която ми е попадала е The Etiquette Guide to
China - няма нищо общо с реалността.
Хубен: Как да
откажем цигарите завинаги.
ИЗЛОЖБИТЕ
Слав: Харесвам
Тамара Лемпицка. А последната добра,
която видях, е AngloMania: Tradition and Transgression
in British Fashion в нюйоркския Metropolitan Museum of
Art.
Хубен: Любимият ми
художник е Кийт Харинг, а изложбата -
Louis Vuitton Voyages в Пекин.
Следващият брой на Gia ще е преди всичко мъжки. Излиза на 5 септември, виж го тук
Фотография Васил Танев
Коментари