Напоследък се събуждам
с албума King for a Day на Фейт Ноу Мор и почти винаги с (намигва) един бърз секс. После правя и малко
тибетски дихателни упражнения.
Не мърдам от вкъщи
без бельо (смее се).
Никога не закъснявам.
Не размотавам хората и не мисля, че е гот да се правиш на звезда.
Умирам от срам,
когато слушам голяма част от българската музика - Деян Неделчев например. Не
разбирам това чувство за хумор и защо въобще се показва. Ако търся ирония, пускам
си Мистър Бънгъл.
Искам да се
разкарам от България за дълго време, да обикалям и да свиря навън. Тук също е
готино, но там е истинската игра. Феновете на нашия тип музика са повече, има
безброй фестивали и енергията е невероятна. Не знам доколко Д2 са готови на
такава жертва, но аз съм.
Не се изкушавам да правя солови неща - харесва ми с банда и не се виждам сам с китарката по
лайвове. Друго освен музиката не ме влече, тя пълни цялото ми време - слушам
много, уча се да свиря и постоянно ходя по концерти.
Липсва ми това, че хората не се забавляват така, сякаш няма да има утре. Преди като че ли бяха
по-свободни, докато днес са смачкани и озлобени. Искам да се замерят с чаши
пред сцената, да са откровени диваци. Но усещам, че са си сложили преградата
какво-ще-си-помислят-сега-за-мене.
Все си повтарям нещо от сорта на „ебаси, тук много сбърка". Но предпочитам да се хвърля с
главата напред и после да мисля за последствията.
Идеалната вечер е навън - извън града, сред природата. На брега на морето, с огън, добра компания
и бутилка 7-годишен ром Havana
Club. Надявам се и последната ми вечер в този живот да е такава.
Истински ме влече да обикалям, да се събуждам в палатка на 2300 метра височина и да се къпя в
някакво езеро. После продължавам.
Последния път си взех няколко кутии суши в раницата, което е безкрайно идиотско, но за мен няма
по-вкусно нещо от това.
Не мога и без белгийска бира като Hoegaarden
например.
Под леглото ми е
пълно с празни бутилки.
Рядко ходя по заведенията, повечето пъти излизам за готини гигове, и то не само рокендрол.
Обичам клубните концерти, а ако ще е клуб, то тогава е Sofia Live - заради атмосферата, звука и всичко останало.
Никога не танцувам на латино, но бих се пробвал с чарлстон.
Беше велико, когато бях на 17 - свирех глупости, пиех и едвам се крепях на микрофона.
Влизам в огъня, за да си запаля едно червено Marlboro
(смее се, но не пали през цялото време).
Дойде ми до гуша от хора, които не се интересуват, не се информират и си слушат едно и също. Както и
от манталитета искам-да-се-бутам, да-съм-пръв-на-опашката,
да-съм-пръв-на-светофара.
Трудно казвам (мисли дълго) „обичам те". Засега съм го
признавал само на две момичета и с второто още сме заедно.
Не се правя на луд - ако нещо ме дразни, изчезвам без преструвки.
Постоянно се
излагам и така всъщност се забавлявам. Интересна ми е реакцията на хората - обикновено
са искрени в смеха си. Така ледът се разчупва и след това си говорим нормално.
Скачам на бой само заради приятел. Рядко се трогвам, колкото и да ме обиждат, колкото и да ми разправят,
че съм тъпак.
Не ми пука особено,
ако на някого не му харесвам. Аз съм това, което съм (вдига рамене и се усмихва).
Бягам от предразсъдъците. Първо приемам един човек, опознавам го и чак после си вадя заключения.
Не мога с лека ръка да махна и да кажа, че някой е боклук, чалгаджия, метъл и
т.н.
Заспивам на индианска музика - разни трайбъл флейти и песнопения. Обичам нещата, които ме
връщат към природата и ми изчистват главата от лайната наоколо. Затова и не
гледам телевизия.
ФИЛМИТЕ
Последно гледах Пътят на Емилио Естевес с Мартин Шийн.
Най-големите актьори
за мен са Едуърд Нортън и Брад Пит - заради Боен клуб. Също Хоакин Финикс, Шон Пен и Джони Деп.
Харесвам режисьори
като Куентин Тарантино и Робърт Родригес.
Няма по-глупав филм
от Сезонът на вещиците с Никълъс
Кейдж.
Много се смях на South Park - The Movie.
Когато съм на градус,
винаги гледам Planet Terror на Робърт Родригес.
МУЗИКАТА
Обикновено слушам каквото издаде Джош Хоум от Куийнс ъф дъ Стоун Ейдж - при него няма празно.
Както и при Фуу Файтърс, Джак Уайт, Майк Патън.
Никога няма да ми
омръзне албума California на Мистър Бънгъл.
Любимата ми група е
Куийнс ъф дъ Стоун Ейдж.
Най-добрите концерти,
на които бях, са тези на Ей Си/Ди Си - веднъж тук и веднъж в Белград.
В София искам да дойдат Куийнс ъф дъ Стоун Ейдж и Фуу Файтърс.
КНИГИТЕ
Сега чета Seven Deadly Sins на Кори Тейлър.
Книгата на книгите е поредицата Тъмната кула на Стивън
Кинг.
Най-добре пишат Тери Гудкайнд, Джон
Стайнбек и Джеймс Клавел.
Новият албум на Д2 Cherry Tree е почти готов и ще излезе до края на годината
Фотография Васил Танев
Коментари