Събуждам се с парче, в което се пее „Убийте котката, убийте котката" на групата Кофин Кетс. Така е настроена алармата на телефона ми. Иначе нямам котка, а и не ги харесвам.
Не излизам от вкъщи без себе си. Всичко друго май съм си забравяла.
Не бих закъсняла... (смее се и мисли дълго) за работа. Но ми се е случвало.
Умирам от срам заради другите. Когато стане нещо кофти и хората реагират негативно. А вчера умрях от срам, защото имах петно на полата.
Постоянно си напомням: „Вземи си телефона, вземи си личната карта, вземи си ключовете. Вземи си телефона, вземи си личната карта, вземи си ключовете." За пети път ми издават лична карта, а все пак съм на 22. Имам си списък в коридора с нещата, които трябва да взема. Винаги го поглеждам, преди да изляза.
Писнало ми е от хора, които нямат никакви качества, но излизат отнякъде и всички ги обсъждат, без да знаят защо. Като си пуснеш някое предаване, виждаш, че знаеш имената на гостите, но нямаш представа защо. Това много ме плаши.
Не бих си признала, че от време на време гледам романтични комедии, при това с удоволствие. Понякога обичам глуповатите филми.
Под леглото ми има дрехи - в момента там са летните ми неща. А зад него е пълно с изпопадали книги.
В едната ми слушалка (понеже другата е развалена) има Бейрут. През втората чувам шума около мен - почти като на концерт е.
Скачам на бой за всички, адвокат съм на всеки, както казва майка ми. Имам болно чувство за справедливост.
Беше велико, когато преди няколко дни си взехме билети за Франкфурт с една приятелка. Ще ходим за четири дни през декември - на коледния базар, който е толкова стар, че съществува от 1700 и някоя си година.
След Мюзик Айдъл се заех сериозно с музиката. Трудно щеше да ми се случи, ако не бях участвала в предаването. Именно там ме чуха Блуба Лу, които ми предложиха да работя с тях. Аз съм им голям фен и опищях света от щастие.
Най-изключителният момент досега е, когато излезе Quadrotopia. Страхотно е да съм част от такъв проект и такъв албум.
Най-щастлива съм, когато с гордост слагам името си под нещо. Така стана с предния на Блуба Лу, дано стане така и с новия.
Запушвам си ушите за човек с много претенции без покритие. Също и за сутрешните блокове по телевизията. Направих грешката няколко пъти да се събудя с тях - излизаш за работа не просто съсипан, а с усещането, че живееш в държава от третия свят.
Най-добре си почивам на балкона (смее се). Имам няколко любими заведения и ходя само в тях. Строежа ми е най, има атмосфера, която ме кара да се чувствам ОК. Същото е и в Sofia Live Club.
Често съм в Магданоз - мъничко ресторантче близо до Руски паметник. Много е готино, готвят супер вкусно, има жива бира и ходят доста музиканти.
Заседявам се и на „Славейков", в един от безистените за стари книги. Последно си купих Дюн - търсех си старо издание на английски и най-накрая го намерих. Обичам книгите ми да са четени и разлиствани, да имат история.
Идеалната вечер щеше да е, ако можех да сготвя. А аз не готвя.
Най-абсурдното нещо, което съм чувала напоследък, беше на един рожден ден. В България имало шоубизнес, но нямало талантливи хора, които да го запълнят. Каза ми го някакъв политик (замълчава многозначително).
В себе си бих променила това, че постоянно се извинявам на всички.
Най-големият ми страх е да не падна отвисоко. Както и да не се пребия, когато слизам на токчета по стълбите.
Вдъхновяват ме талантливите хора. Страшно ми е хубаво, когато отида в някой клуб и попадна на добра банда. Последно ме впечатлиха едни момчета от Враца - Джънк Ярд, както и един британски изпълнител - Мистър Хъдсън.
Денят ми приключва с комедийното предаване Whose Line Is It Anyway?. Обикновено заспивам на петата минута.
Най-голямото ми постижение е пред мен. Но се радвам, че се занимавам с това, което ми харесва, и че не изневерявам на принципите си.
ФИЛМИТЕ
Последният добър, който гледах, е Дървото на живота. Хареса ми връзката между баща и син, Шон Пен и темпото, с което е разказана историята. Но като цяло ми е малко противоречив.
Отново и отново бих си пускала Портокал с часовников механизъм.
Наскоро си пуснах всичко на Хичкок.
Допадат ми режисьори като Тарантино - заради черното му чувство за хумор, и Ларс фон Триер - заради това, че е безпардонен.
Най-тъпия филм, който съм гледала, беше по погрешка - Зеленият фенер.
МУЗИКАТА
Последно слушах албума на Мистър Хъдсън.
Иска ми се да видя на живо Дейвид Бауи, Трент Резнър (с който и да е от проектите му) и Моторхед с Леми.
Музикантът на всички времена е Бетовен - много е рок, даже е леко пънк.
КНИГИТЕ
Препрочитам едни разкази на Дейвид Седарис. Посягам към тях често, защото са доста реалистични. Препрочитам и руска фантастика.
Книгата, която завърших скоро, е биографията на Депеш Моуд.
Най-скучната в света е Червено и черно. Може да е класика и да има хубава история, но ми дойде в повече. Не обичам дългите описания.
Трибютът на Ейми Уайнхаус и Адел с участието на Деница е във вторник, 18 октомври,
от 22:00 в Строежа. Входът е 5 лв. - при предварителна продажба, и 6 лв. - на място
Фотография Васил Танев
Коментари