Радослав Мирчев. Почти 25-годишен. Не познава почивен ден. Сънува адски много, но никога кошмари. Слуша по-възрастните от него. Не прави работи, от които да се срамува. И сред всички поводи за гордост, за които може да се сети, фигурират едни кабели, които са много, много са хубави и се използват на макс само за яка музика. Намират се в Mixtape 5, или малкият голям брат на бар Петък, който на днешния ден (4 февруари) преди две години се пусна безстрашно в нощния живот. Честит рожден ден!
Върнеш ли лентата само двайсет дни назад от тази светла дата, ще завариш пищно чалга заведение със 114 метра сепарета и под, застлан със салфетки. Мястото, което знаеш днес, е направено буквално с ей тия четири ръце на Радо и Киро (добре де, хвърли още три ремонта отгоре и добави верни приятели). Кръстено е от Петя, която се появява като барманка в Петък, а после става една от тройката, на чиито визитки няма длъжности, защото всички правят всичко заедно ето така:
Събуждам се с компютъра и телефона.
Вкъщи се задържам по
половин час преди и след спане. Между
другото, миналата седмица успях да
прекарам цял ден на бюрото у дома. Беше
доста гадно.
Ако ми дойдете на
гости, има ракия, има бира, има вино.
А, и табла! Табла ще играем със сигурност.
Зимата съм на ски,
от малък. От две години съм и председател
на БАССЕС. То на ски, на ски... ама, ето,
сега не съм. Бях три дни на Боровец и на
Мальовица и почти си починах. В смисъл
- караш ски, говориш по телефона,
отговаряш на мейлите, пак караш...
Лятото съм по ремонти.
Тогава ти се избистря концепцията в
главата и правиш мястото такова, какво
искаш да бъде. Иначе - колела, сърф.
Най-дългата ми почивка
беше това лято на Созопол. Една седмица
издържах. Като знаеш, че имаш да вършиш
работа, и ти е гузно да отлагаш. Не казвам,
че е правилно, даже обратното. Това ми
е голяма борба.
Не мога да бездействам дълго време. Онзи ден на Боровец си пуснахме филм и ей, два часа направо полудях. То не беше ставане, разтъпкване, дай да свършим нещо, нали... Даже един от барманите се шегуваше, че така съм му подействал и на него. Преди не е бил работлив, а в момента му е тъпо, като не работи.
Всичко при нас идва отвътре. В много големи клубове
шефовете са хора, които имат пари, чудят
се какво да ги правят и, айде, ще направят
заведение.
Ние започваме от другия край - искаме да имаме наше
място, да си пускаме хубава музика,
хората да се забавляват. Дайте да намерим
пари, да го направим, както си го
представяме, и ще видим какво ще стане.
Буташ си мечтата на мускули, не спиш, на
нищо не приличаш, става готино, от време
на време става кофти...
След първата година
в бара бяхме стигнали до момент, в
който не искахме да правим неща, защото
знаем, че ще ги счупят или откраднат. Но
с годините се превъзмогва.
Неведнъж ни е идвало
да се отказваме тотално и да ходим в
манастир. После се наспиваш и ти минава.
Обаче хора, които не могат да оценят
какво си направил, защото никога не са
имали нещо свое, понякога успяват да ни
обидят доста стабилно. Но пък вече имаме
достатъчно самочувствие и такива работи
трудно могат да ни обърнат.
Влизам в огъня заради каузата. Общото добро. Това, да се случват
нещата, независимо какво ще ти коства.
Както пеят Лого5, „правим рапа да изглежда
лесно". Важно е посланието.
Най-ценният урок,
който съм научил, е, че не
трябва да се отказваш - дори да боксуваш,
дори да тръгваш назад. И да вярваш в себе
си. Банално, обаче е така.
Майка ми често ми казва, че се гордее с мен. И тя, и баба ми са суперфенове. На откриването на Mixtape 5 излязох да държа реч и започнах с баналните думи: „Искам първо да благодаря на майка ми и на баба ми, които са тук..." Те се разреваха двете, беше много мило. Дядо ми - и той идва „на барче" в Петък.
Идеалната вечер е, когато всички се забавляват, пеят и
танцуват. По-скоро когато всички пеят.
Много обичам думата купон. На Ugly Duckling, които ми бяха мечта,
имаше 300 души, обаче 290 знаеха защо са
тук. Всички бяха долу, скачаха и пееха
текстовете. Това е купон. А може да имаш
хиляда, от които 600 са дошли, защото „има
парти".
Преди
тази вечер мен не ме бяха виждали да скачам и да танцувам. Ако всичко е наред,
обикновено просто стоя с една блажена
усмивка и наблюдавам.
Голямата ти награда
е като виждаш хората колко се забавляват.
И, както казва Васил
Върбанов, всеки един момент, в
който правиш нещо, за да бъде животът в
тая тъпа държава по-добър, е причина да
се чувстваш много по-добре. Ако младите
хора го осъзнаят това, ще е суперготино.
Въпросът е, че не
ги виждам да са активни, мотивирани и
работещи. Това е кофти, защото се
чувстваш... как беше? „И сам воинът е...
сам."
Дойде ми до гуша от държавата.
Ходя по протести винаги, когато мога. Бях и на последните
два-три за Иракли. Преди бях голям
активист, скачах, виках. Сега просто
присъствам, което пак е окей.
Покрай първите протести за Странджа преди пет-шест години ме
бяха поканили в радиопредаване заедно
с един еколог. Той трябва да е бил на 30
тогава и си спомням как каза, че не е бил
на протестите, и аз скочих да го обвинявам
едва ли не. А той: „Като пораснеш малко,
ще разбереш защо се държа по този начин."
В момента го разбирам.
Единственото хубаво,
което може да стане, е целият народ
да се вдигне, да има палежи, побоища. Ако
не стане като в Гърция, по-скоро е хабене.
Скачам на бой, когато трябва да разтърва някого, когато съм
пил Йегермайстер и нося риза (смее
се). Миналата Коледа ми скъсаха
ръкавите, тази Коледа пак - беше българско
парти, голям купон и към сутринта някакви
хора се сбиват, ама много, тръгваме да
ги разтърваваме...
И оттогава ме ебават,
че Йегермайстера ми действа като
отварата на галите. (смее се) Между
другото, аз страшно обичам ризи, имам
сигурно 50.
Следващата ми мечта е да направя хубаво семейство.
МУЗИКАТА
Моята музика е българската. На нея хората се забавляват
най-искрено и става най-големият купон.
Никога няма да ми
омръзнат Ugly Duckling, Gentleman, The Prodigy, Fatboy
Slim.
Обикновено слушам в колата, само от оригинални дискове,
купени оттук - от почти всички групи,
които са идвали.
Слушам също радио
Хоризонт и Христо Ботев. Това е единственият
начин да се информирам горе-долу какво
се случва в държавата. А пък по Христо
Ботев в неделя има готини приказки.
Толкова са смешни, все едно си на театър.
На дълъг път спокойно може да се забавляваш
с тях.
За оправяне на
настроението бих си пуснал някое
готино българско реге, което може да си
пееш. Много е важно да може да си пееш.
Най-добрият лайв, на
който съм бил, е Macka B на Big Big Summer Reggae в
4 км през 2008-а. Цял ден на работа в
Асеновград, шофиране, къпане, един
сникърс, един ред бул и айде... Аз обичах
да ходя сам, защото няма с кого да се
съобразяваш. И това е може би партито,
на което най-много съм танцувал в
последните пет години. Тогава раздаваха
чорапи, брандирани с Big Big Summer Reggae. Още
си ги нося.
ФИЛМИТЕ
Последно
гледах Дивото зове. Доста е краен.
Може би видях малко и себе си в него.
Любимият ми филм е Боен клуб. Когато излезе, съм бил
на 10-12 и тогава не го гледах, обаче
приятелите ми много говореха за него -
аз почти винаги съм движил с по-големи
от мен. Гледах го за първи път преди две
години и... абе, просто е много добър.
Идеята и всичко.
Когато ходя на кино,
искам да си почина и да не трябва да
вниквам много. Тип Умирай трудно -
има забавна част да се посмееш, има
ефекти да видиш... Aз се впечатлявам от
такива грандиозни неща. (смее се)
ТЕАТЪРЪТ
Снощи
бях на Дон Жуан в Народния. Случайно
отидох, но доста ми хареса. Играха
супердобре. Аз не знаех кой е Деян Донков
- понеже не робувам на имена, нямам
идоли - и даже питах кой е тоя актьор.
Много добре беше. Накрая залата беше на
крака, викаха, супер се изкефиха всички.
Ярък спомен ми е
оставило Сън в лятна нощ. С майка
ми и баба ми ходихме - смятайте, когато
съм бил на 15. Сега не ходя много на театър.
За последната година съм бил три пъти.
Гледам да е нещо, което да не ме ангажира, да не трябва да го
мисля - както с филмите и с всичко, което
не е свързано с работа. Някой просто
казва: „Айде на театър", и отиваме за
билети - обикновено в Сатирата или в
Народния.
Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев
Коментари