Срещнахме се с Тони за първи път, малко след като с Делян, Симо и Николай, или за по-кратко група Center, си отнесоха вкъщи наградата от Jack Daniel's Battle of the Bands, на чиято арена, знаеш, битката винаги е кървава. Още тогава ни допадна тяхното стоунър ориентирано звучене, както и фактa, че са група с инструментална концепция, в която музиката е основен двигател, всеки е достатъчно активен като присъствие и отношение, а думи като „фронтмен" са им чужди.
Така започнахме искрено и активно да им стискаме палци. И може пък и да е имало ефект, защото Center започна да се появява тук и там - на фестивали, на концерти, в клубове. Последно ни накараха да се гордеем с достойното рамо, което удариха на щатските стоунър зверове Karma to Burn.
А сега имат и нов повод да почерпят - на първия им албум ей сега му предстои официално представяне в Mixtape 5, където Center ще опънат безкомпромисна жица на 11 април (четвъртък) от 20:30.
Заглавието е Center of Gravity, парчетата са 9 (чуй две от тях тук), а основата си остава стоунър, без това да ограничава експериментите с психаделик, слъдж, дуум и етно инспирирани моменти - посока, която твърдо одобряваме.
Имам много смътни спомени от три-четири годишна възраст как съм
застанал до китарата и просто си дрънкам на една струна. Изпадах в някакво
странно медитативно състояние. Но до ден-днешен си ми е останал афинитетът към
по-зациклилата ембиънт музика.
Гласяха ме да стана пианист - две години се борих с
пианото. Да, учителите казваха, че съм музикален, но пианото не ме грабна
дотолкова, че да го предпочета пред играта навън.
Влюбих се в китарата, когато бях в Приложното училище в
Трявна. Моят съквартирант е виновен, той ме зариби. Голяма любов - лягах и
ставах с китара.
Падам си по красиви китари.
Събуждам се
със себе си.
Не мърдам от
вкъщи без ключове.
Случва се да
закъснявам, но се стремя
да е английско закъснение - до 10 минути.
Умирам от срам, когато объркам някое парче на сцена
по време на концерт.
Все си
повтарям, че трябва да се
оженя.
Идеалната
вечер е топлата петък
вечер.
Обикновено съм
в добро настроение.
Никога не танцувам на народна музика. Учиха ме, но забравих.
Беше велико, когато слънцето се затъмни през 1999-а,
а аз бях на ръба на Камен бряг.
Влизам в огъня заради истината. Силно се надявам да
устискам.
Не ми е дошло до гуша - винаги може още!
Не казвам на никого, че е глупак. Дори и да си го
мисля.
Под леглото ми има статив и бои.
Страшно се изложих, когато признах на едно момиче
разни работи.
Майка ми не се повтаря, така че няма нещо, което да
ми казва често.
Искам да остарея като смислен човек, живял добър и
праведен живот, живот на удовлетворение. Да речем като апостол Павел. Е, ако
може да не ми пада главата от раменете (смее се).
Правех се по-често на луд преди. Сега гледам да съм
си аз.
ФИЛМИТЕ
Последно гледах Адвокат на дявола - за пореден път. Класика, смея да кажа.
Най-големите актьори за мен са Джеръми Айрънс, Ал Пачино, Том Ханкс, Леонардо ди Каприо, Кевин Спейси и не само.
Харесвам режисьори като Вим Вендерс, Тарковски, Тарантино
Няма по-глупав филм от Конан, новият му римейк, в който дори работих по декорите.
Много се смях на Смисълът на живота според Монти Пайтън и Тенейшъс Ди: Перцето на съдбата.
Планирам да видя дълъг списък с класически филми, а от новите Любов, но не успях да стигна до него по време на София филм феста.
МУЗИКАТА
Слушам разнообразна - от църковно-византийски песнопения, минавам през музиката на 60-те, 70-те, 90-те и стигам до инди рок, пост рок, стоунър, блус, стоунър метъл, слъдж и психаделик. Много и по много.
Няма музика на света, която, ако прекалиш, да не ти поомръзне . Оставяш я да отлежи за известно време и после пак се връщаш към нея със свежо ухо. И така до безкрай. Но все пак такива банди, които трудно биха ми омръзнали са Soundgarden, Tool, Dead Can Dance, Irfan, Colour Haze, Jimi Hendrix и наистина много други.
Най-добрите концерти, на които съм бил, са тези на Opeth, Tool, Jethro Tull, God is an Astronaut.
В София искам да дойдат Soundgarden, Tweak Bird, Björk , Qeens of the Stone Age.
КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Божието слово - Библията.
Сега чета Аз, Клавдий.
Харесвам как пишат цяло съзвездие автори - Толстой, Достоевски, Кърт Вонегът, Клифърд Саймък, К.С. Луис и още, и още.
ИЗЛОЖБИТЕ
Интересни са ми всички изкуства. Самият аз съм възпитаник на НХА - специалност Дърворезба.
Последната изложба, на която бях, беше в Софийска градска художествена галерия с наградените творби от Националния конкурс за живопис, скулптура и графика Алианц България 2008-2013 и още една експозиция на Юлиян Табаков - Цветанка.
Любимият ми артист не е един - Микеланжело, Рембранд, Сезан, Марсел Дюшан, Константин Бранкузи, Анди Голдсуърти, Марина Абрамович.
Текст Нели А. Калчева / Фотография Васил Танев
Коментари