Имаме си разни шпиони и те ни казаха, че Михаела заслужава да й се случват само хубави неща. И ние решихме да се запознаем с това момиче и да видим каква пък е тая работа. Преди това вече я познавахме от един риалити формат и от парчетата й, които се завъртяха по радиа и телевизии много бързо. С „Опасно близки" ни посреща всяко такси, до което успеем да се докопаме.
Михаела дойде за снимки и в редакцията ни спря да е тихо. Това момиче се смее толкова много, че направо се чудим как й остават сили за други активности. А пък тя специално от такива не може да се оплаче. Съумяла е да обвърже цялото си ежедневие с музика, което, както се оказа, е целта на живота й. Остава й още една година в Музикалната академия, където е прилежна и дисциплинирана студентка. Когато не е на лекции, репетира, ходи по участия, записва нови парчета с останалите артисти на Monte Music и се старае да не прави компромиси с това, което й харесва. Последното парче, в което може да чуеш хубавия й глас, е песента й с Графа и Venzy „А дано, ама надали".
Изобщо - щастлив и зареждащ човек, на когото тепърва ще му се получават нещата. Доказаха го и последните награди на БГ Радио, от които Михаела си тръгна с приза БГ Дебют на 2013-а. Ха, честито!
Събуждам се супертрудно, защото често ми се налага да ставам рано и да си лягам късно.
Когато си спал по три часа на нощ дълго време, ставането е наистина трудно.
Не съм сутрешен човек. В гимназията
учителката ми по пеене казваше, че на хората, които стават рано, им се губи
талантът. Някакси го приех като философия и ако мога да ставам в 12:00, щеше да
е много хубаво.
Рядко излизам от вкъщи демотивирана. Тръгвам с „Е, днес ще е суперякият ден!" и обикновено
не греша (смее се).
Обичам да се усмихвам, за да ми се усмихват хората, защото обичам да ми се
усмихват.
Не ме е страх от провала. Не знам какво е той в пълния му, мощен смисъл, за щастие.
Имам само малки провали, както всеки човек.
Хубаво е да
знаеш, че от теб зависи всичко да бъде наред и да не се
страхуваш. Да се осмеляваш, да продължаваш. Животът е една синусоида - все пак
съм завършила ПМГ и трябва да си кажа... (смее
се) Спадовете са неизбежни.
Силно вярвам, че когато мислиш за нещо, то се материализира. Това ме е спасявало
неведнъж от самата мен в моментите, когато имам склонност да се вкопчвам в
негативното.
Никога не
закъснявам с преценките си за хората. Никак даже.
Умирам от срам, когато трябва да пея пред по-малко от десет души. Побърквам се от този факт. Цялата срамежливост, която може да съществува на този свят, се въплътява в мен в този момент. Когато има много хора пред теб, ти пееш пред общата енергия, която те създават. Даваш всичко от себе си, за да откраднеш тази енергия и да им дадеш своята. Когато е пред малко, всичко е по-лично и... умирам от срам. Често мои приятели казват: „Хайде, изпей ми нещо..." Боже мой, съжалявам, не мога.
Повтарям си, че това, което се случва, е за добро.
Идеалната
вечер е тази, в която се чувстваш щастлив, спокоен,
уравновесен. Идеална вечер в моите представи беше снощната: свирихме в Studio 5 джаз цяла нощ, след това отидох да видя няколко
приятели, които забиваха в друг клуб, и успях да попия и от тяхната енергия...
Абе, музика.
Падам си по цветни хора. Такива, които съчетават в себе си цялата палитра от емоции и
усещания, ей така, богати, с красиви души (прави
лек жест, от който ти става широко на душата - б. а.).
Влизам в
огъня за идеалистични каузи. Имам недостатъка да се боря
за химери. С голяма готовност заставам зад инициативи, които усещам близки до
себе си.
Не си позволявам да ми дойде до гуша от
някакви неща. Писва ми, ама като се наспя, пак ми е окей.
Не казвам
на никого, когато
имам някаква лична си моя драма. Тези, които трябва да го знаят, го разбират и
без да им казваш. Като цяло не е окей да обременяваш хората с твоите проблеми.
Под леглото ми в момента има обувки. И таласъми,
които ги подреждат през нощта.
Страшно се
излагам, когато се запознавам по няколко пъти с хора. Помня
физиономии, но понякога някой ми се изплъзва. Ужасно е.
Мога да водя поне петминутен
разговор, без да се сетя откъде познавам човека. Якото е, че накрая винаги се
сещам.
Майка ми не е от
тези, дето намилат. Казва ми: „Много те обичам. Сигурна съм, че с теб всичко ще
е наред."
Тя е със свободен дух и успява да ме
разбира. Така не е толкова голяма пропастта. Направо е нереална жена. Бих
искала да приличам на нея. Вложила е всичко от себе си, за да ме възпита, и по
това как се отнасят хората с мен, съдя, че се е справила добре.
Искам да остарея с музика. На сцена. Не казвам, че искам да съм Лили Иванова, защото е
твърде амбициозно, но искам да остарея, правейки музика.
Готова съм да стигна далеч. Обаче
съм на 22 и сега всичко ми е до колене.
Правя се на луда, когато съм некомпетентна в нещо.
Убивам за любов.
Заспивам светкавично. Спя като с
копче. Подпирам се някъде и заспивам за 15 минути.
ФИЛМИТЕ
Последно гледах Великият Гетсби.
Няма глупав филм, има филм с безсмислено послание.
Рядко избирам какво да гледам. Половината от обкръжението ми се състои от натфизчии, които постоянно ме заливат с нови филми.
МУЗИКАТА
Обикновено слушам музика, която е адекватна на моето емоционално състояние. Днес например бих си пуснала албума на Delilah.
Никога няма да ми омръзнат сблъсъците с талантливи музиканти, да бъда на репетиции и нон-стоп ежедневието ми да бъде музика. А иначе никога няма да спра да слушам Kurt Elling - толкова е техничен, че имам чувството, че си е продал душата на дявола.
Безкрайно харесвам една група, която намерих скоро - Dirty Loops. В момента съм се влюбила в тях на ниво кавъри. Правят някакви брутални хармонизации.
Любими са ми още Jill Scott, Erykah (Erykah Badu - б.а.) - тя си е кралицата, тука няма какво да се коментира.
В последно време се кефя много на The Weeknd и на тая мадама Delilah. Кефя се и на Rita Ora, като пауър. Слушах й лайфове и смятам, че в нея има повече, отколкото показва.
Най-добрият концерт, на който съм била, е този на Мария Илиева - 10 години на сцена. Беше много вдъхновяващо и надъхващо, защото виждаш, че и в България има изпълнители на световно ниво.
В София искам да дойде пак Erykah Badu, защото миналия път не успях да присъствам.
КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Игра на живот.
Обичам да чета книги с историческа насоченост, философски или биографични. Чистата художествена литература ми е малко загуба на време. Но Игра на живот промени това.
Ако ще ми се говори за любов, предпочитам да е в сонет, а не в роман.
Много ми говорят за Дванайсет странстващи разказа на Маркес.
ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото ми е интересно да виждам хората, които познавам, на сцена, но най-силната ми мотивация всъщност е друга. Имала съм допир с това изкуство в по-ранна възраст и влюбването е за цял живот.
Скоро гледах Хоровод на любовта в Сфумато. Хубаво изградено представление. Хареса ми, че го играят на камерна сцена, за двайсет души, и може да протегнеш ръка и да докоснеш актьора.
Обичам текстовете за театър на Шекспир. Когато готвя някакви монолози за изпитите ми по актьорско майсторство в Музикалната академия, често прибягвам до него. Нещата просто нямаше да са същите без Шекспир.
Текст Боряна Телбис / Фотография Васил Танев
Коментари