Със самото си влизане в редакцията Curtiz Melody внася празнично настроение. Не е ясно дали поради слънчевото му минало в Тринидад или спокойното му настояще в Дунавската равнина, но от него се излъчва онази позитивна енергия, покрай която бе създаден цял раздел в енциклопедиите по съвременна музика. Говорим за реге, нали.
Там е голямата му сила. Иначе се разхожда и във всички роднински стилове - сока, калипсо и каквото още се сетиш. Началото обаче е белязано от една реге класика от 1981-ва - „Rosemarie" на вeтерана Lone Ranger. С тази песен той и негов приятел печелят конкурс за таланти в родината си. Нашият герой започва постепенно да гради имидж, пее по барове и круизни кораби. Тук превъртаме плочата и стигаме до facebook.
Къртис винаги е бил фен на Steel Pulse. Дотолкова, че след като изслушва по много пъти всичко, започва да чувства липса, иска още. И решава сам да прави песни в техния дух. Чрез facebook страницата на бандата запознава феновете със собствените си постижения. Точно там го открива лондонската реге група Mizizi и го кани за съвместна работа. Историята на последвалото турне минава през „нямах пари", „обърнах се към правителството" и „те ме пратиха към Trinidad & Tobago Entertainment Company" (държавна компания с основен предмет на дейност музика, танц, театър, изкуства, карнавал, стийл дръм, как да не им завиди човек на тринидадците). Така Къртис получава субсидия, заминава за Лондон, прави си турнето, успява дори междувременно да се ожени. Оказва се, че съпругата му Мадлин планира да живее в село „близо до Полски Тръмбеш" (беше неописуемо преживяване да чуем „Полски Тръмбеш" с тринидадски акцент), така че двамата си събират багажа и на 1 септември стават наши сънародници.
Още когато жена му съобщава, че ще се мести в България обаче, Къртис захваща да крои стратегии. Свързва се с две български банди (едната е One Soul, на другата не може да й произнесе името) и работи с тях от разстояние. Иска да накара хората да усетят „the vibes". Една от амбициите му е да създаде Steel Pulse Tribute Band, тъй като „maan, Steel Pulse are phenomenal!"
Събуждам се с благодарност за живота, който ми е даден.
Не мърдам от
вкъщи без моята музика.
Никога не
закъснявам за секс.
Умирам от срам,
когато объркам нещо на сцената.
Идеалната вечер
е, когато отида на някое парти без да съм поканен, грабна
микрофона и накарам всички да полудеят.
Голям фен съм на фантастика и филми
на ужасите. Хей, гледах наскоро един жесток - No One Lives (започва да го разказва подробно).
Никога не
танцувам на... (леко учудено)
Никога не танцувам на...? Аз винаги танцувам. Научил съм се да уважавам всички
типове музика и да ги ценя. Знам и за чалгата, но не казвам: „Спрете я, не искам
да слушам". Може да се преместя някъде, ако не е моето нещо, но все пак е
музика. Уважавам китайската музика, индийската, германската...
Никога няма да
ми омръзне моята музика. Жена ми ме пита преди няколко дни: „Не
се ли изморяваш да си слушаш парчетата?" Ами, не. Обичам начина, по който ме
кара да се чувствам собствената ми музика.
Беше велико, когато преди три седмици направихме концерта Autumn Reggae Vybz с One Soul във Велико Търново. Там бяха и Gang Jah, Army Band, Rebelites, Merudia. Никога не бяхме репетирали с One Soul, пратих им парчета през нета и се чудех дали ще се получи. Направихме кавър на Steel Pulse. (започва да пее) I wanna live in your house... И, човееек... уау! Това беше синтез на цялата ми певческа кариера.
Майка ми често ми казваше, лека й пръст,
че Бог контролира всичко.
Скачам на бой,
когато трябва да защитя децата си. Иначе съм последният, който би се
сбил.
Не си позволявам
да се възгордея.
Текст Веселин Трандов / Фотография Васил Танев
Коментари