Екзарката е едно от онези момчета, които прекарват края на 90-те в студена заличка в Смолян, учейки се от американските брейк филми да се въртят на главите си, да правят паяци, хеликоптери и гумени кръстове. И да живеят в мир, любов и хармония с вселената, между всичко останало. Петнайсет години по-късно момчетата са пръснати между Родопите, София, Загреб и Вашингтон, обаче невидимите нишки на тази култура, която определя целия им живот, ги държат заедно и всеки от тях с пълни сили представлява крюто, на който и континент да танцува. „Sleepwalkingz ми е кръвта на мене. Това е сърцевината, душата и сърцето на всичко, което правя."
А точно в момента най-важното, което Екзарката прави, е да репетира с Pop&Roll втория им спектакъл. Групата е създадена преди три години и в състава й влизат също диджеи, емси, барабанист и бийтбоксър, момчета и момичета, брейкинг, попинг, локинг и хаус танцьори. Доколкото ни е известно, те са единствените у нас, които представят уличните танци на сцена, правят го със самочувствието на съвременни артисти (а не като балета на рапъра хикс), и със сигурност са едни от малкото пазители на оригиналния дух на хип хопа. Половината им живот минава в залата на ул. „Цар Симеон" 70 и, препредаваме поканата на Екзарката, ако на някой не му се вярва, че са истина, е добре дошъл по всяко време да провери на място. Другата опция е в сряда (18 декември) да бъдеш в Модерен театър в 19:00 и да гледаш 8.
Танцувам, откакто... не знам какво да ви кажа, чух веднъж да питат един гайдар откога свири и той отговори: „От няколко живота". И при мен имам чувството, че е нещо такова. Иначе историята с брейка е много дълга... Да кажем просто, че хванахме края на първата генерация Sleepwalkingz (които започват да танцуват още през 80-те, ако можеш да си представиш как става тази работа в условията на социалистическа България - б. а.). Те по някакъв начин ни предадоха енергията.
От всички стилове на света моят е брейк, защото мога бъда това, което искам, в който момент искам. Сигурно ще прозвучи ужасно тривиално, но тук никой не може да ми каже това трябва да го направиш така. Ако искам да съм лош и да танцувам, аз съм лош и танцувам. Ако искам да съм добър - пак. Няма грешно. Просто е свобода.
Когато никой не ме
гледа, съм Костадин, който обича да слуша музика, да прави тениски и
да танцува. Едновременно.
Все си повтарям, че Бог е любов. Това е мисъл на Петър Дънов, с нея се събуждам, с нея си лягам.
Обикновено съм във фаза. Много трудно мога просто да стоя, да пия кафе и да чета вестник.
Въздържам се да давам
оценка за каквото и да било. Също не пия, не пуша и не ям месо.
Способен съм да похарча
всичките си пари за пътуване. В Южна Корея искам да отида, тренирал съм
доста години таекуон-до и имам чувството, че трябва най-малкото да го видя това
място.
Майка ми най-често ме
пита дали съм се нахранил и с какво точно. Днес много добре се нахраних към
четири часа, между другото, преди това нямах възможност - ядох прекрасна
вегетарианска руска салата и супа от спанак.
Време е да изхвърля умората си.
Малко почивка е нужна, ама ние сме такива хора, че не издържаме без да
танцуваме. Брейк танците и въобще цялата култура имат един такъв огън, който ти
гори нон стоп и трудно може да го загасиш дори за малко.
Хип хопът е Peace, Unity, Love and Having Fun, както всички знаят. Отваряне на съзнанието за творчество. Ню Йорк в началото е бил бъкан с банди, които са се намушквали, стреляли и убивали без да им мигне окото. И идва един човек - Afrika Bambaataa, който казва на тези хора, че ако имат проблем, ако нещо не е окей между тях, могат да се изразяват чрез танц, без да има убити, в крайна сметка. Той ги обединява всичките.
Да излезеш на батъл си е направо за филм. Представете си как изкарват мечовете, ножовете, автоматите и започват да се колят и обстрелват, но всичко се случва в главите им. Тук оръжията са заместени от движение и характер. Излизам, показвам му себе си и на него му става ясно, че в този момент аз наистина го намушквам. Тръпката ти е психологически да надделееш над танцьора срещу теб, за да се бъгне той и движения му да не бъдат толкова успешни.
Бих се сбил веднага с Иво от моето
крю. Не да си пускаме кръв, естествено, но застанем ли един срещу друг с него,
без значение дали ще правим спаринг, таекуон-до или брейк, винаги има едно особено усещане, което ме прави суперщастлив.
Иначе бих видял
сметката на управниците в България в момента. Бих ги размазал всичките
наведнъж със специфичен удар - с крак ще бъде, сто процента. Но хубаво ще си помисля,
ще ги преценя, за да стане красиво.
В някой предишен живот съм бил самурай, със сигурност, обаче от лошите. Така поне стана ясно след един разговор с приятел, който ги вижда тези неща. Може би затова имам влечение към остриета, без по никакъв начин да съм ги използвал в живота си, освен да си отрежа някакъв продукт. Колекционирам, имам катана например. Не е истинска, разбира се, защото да изкараш такъв меч от Япония легално е почти невъзможно.
Бих искал да се
преродя в себе си. За да довърша някакви неща, които може би ще са останали
недовършени.
Надявам се да остарея
като пич.
ФИЛМИТЕ
В момента гледам един
филм от пет дни и съм на 35-тата минута. Честно ще ви кажа, даже не знам как се
казва, просто заспивам. Покрай репетициите на 8 е така...
Иначе последно гледах Prisoners и ми допадна доста.
Най-големият режисьор естествено, че е Тарантино.
Много се смях на Надиграването. Смешното беше, че са подбрали едни от
най-добрите танцьори в момента в света, а по никакъв начин ние това нещо не го
виждаме. Виждаме разни дребни щуротии, а не реално на какво са способни тези
хора.
Планирам да гледам Хобит: Пущинакът на Смог.
Фен съм, даже тях (посочва няколко
момичета в залата), ниските хора от Pop&Roll, ги наричам хобитите. Иначе Леголас ми е любимият герой,
защото... има лък.
МУЗИКАТА
Обикновено слушам хип хоп до 90-те, фънк, джаз, хаус. След 90-те няма хип хоп.
Никога няма да ми
омръзнат хората, които са правили музика по онова време.
Последното ми
откритие е хаус музиката, напоследък доста се кефя да слушам. Но такава,
която ме кара да танцувам, Superdrums примерно. Не тези специфични тракове, които се пускат по клубовете.
Партито, което няма
да забравя, е Къртис Блоу, Jam On It 2006, Смолян.
В София искам да
дойде Джеймс Браун, ама няма как да стане. Другите, които съм искал, са
идвали на Jam On It.
КНИГИТЕ
Последно се впечатлих
от Скитникът между звездите на
Джек Лондон.
Обикновено чета по
малко от една книга, затварям я, взимам друга, отварям я, чета малко, затварям
я...
До леглото си държа Петър Дънов и въобще книгите, които са излезли от... (с известно неудобство) Бялото братство, макар че и то май не е баш
това, което би трябвало да бъде...
ТАНЦЪТ
Последно гледах I Wish - дипломен танцово-театрален спектакъл на студенти от
НАТФИЗ. Момент, излъгах...
Всъщност последно
гледах почти целия Sofia Dance Week и най-много от всичко ми харесаха испанците.
От БГ сцената следя точно
класа, който изигра I Wish, защото имам приятели там.
Между другото, повечето от тях сега правят плейбек театър - също нещо много интересно, много различно.
Препоръчвам ви да гледате нас, да видите танцов
пърформанс, който не се случва често в България. Даже ако не сме ние, не знам
дали някой друг прави въобще такъв тип танци - поставени на сцена.
Бих искал да танцувам
с... о, няма да ми стигне потенциалът да работя с тези хора, но Suga Pop, Ken Swift, Popin Pete, Mr.
Wiggles, Maurizio -
ако се съберат на една сцена,
не знам какво би могло да се случи, обаче думичката със сигурност е хип хоп.
Ekzarka е в хип хоп
спектакъла 8 на Pop&Roll
на 18 декември в Модерен театър от 19:00
Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев
Коментари