С музика Боян се занимава отдавна - в края на гимназията един приятел му дава програма и му казва, че може да прави мелодии и ритъм с нея. Боян доста се впечатлява, започва настървено да я изучава и, с кратки прекъсвания, се занимава активно с музика и досега, като междувременно минава на по-сложни техники. Разбира се, става въпрос за скромно домашно студио, организирано в единия ъгъл, в което все пак ще забележиш най-различни синтезатори, контролери и семплери, ако, за разлика от нас, си наясно със значението на тези думи.
Боян Бойчев става Infragreen преди пет-шест години. Едва наскоро си прави профил в специализираните социални мрежи с цел да се промотира, да се свърже с хора и да започнат да работят заедно. Защото, според него, е важно човек да има среда, която да го поддържа и да го насочва нанякъде. Ако питаш нас - той е по-скоро от тези, които насочват средата, но, както и да е, продължаваме нататък. Партнира си с младежите от WTFisSWAG, като се включва в издадената от тях компилация Eat Dessert Only, съвместно с един от основателите на лейбъла Hempsta. Най-сериозното му официално издание засега е във вид на EP за интернет лейбъла Mahorka, нарича се Another Fantastic Planet и се радва на особено уважение в средите на електронните продуценти. За това свидетелства и фактът, че само десет месеца след като се появяват, парчетата се сдобиват с ремикси от такива стабилни музиканти като Balkansky или Jad Atoui.
Като цяло, Infragreen не е полагал концентрирано усилие да промотира продукцията си. Съсредоточил се е върху работата по музиката. Няма и толкова много изяви като диджей, а сега (на 10 януари) му предстои и първото участие на живо със собствени парчета. Поради тази причина е изпаднал в лека сценична треска и се готви усилено. Надява се в крайна сметка да успее да сглоби албум (а не просто събрани тракове) и да си намери лейбъл.
Събуждам се трудно. Лягам си доста късно и за мен
хубав ден е, когато проспя сутринта.
Не мърдам от вкъщи без слушалки.
Движа се с кола и с метро. Предпочитам второто.
Умирам от срам, когато съм сред много хора. Не че чак умирам, но не се чувствам
комфортно.
Все си повтарям, че няма от какво да се притеснявам, когато съм сред много хора.
Както и че трябва да съм по-организиран.
Идеалната вечер е прекарана с приятелката ми или в студиото.
Обикновено съм в Ableton
Forum, Soundcloud, Instagram. Прекарвам и немалко
време във facebook. Мисля, че това обаче не е интересно. Нямам Twitter, понеже
нямам какво да кажа.
Mоже би с цел промотиране в някакъв момент ще си
направя.
Влизам в огъня заради семейството си.
Харесвам каузата на Multi Kulti Collective. От около година съм част от екипа и помагам с най-различни дейности
- от организацията на събития, до преводи.
Вярвам, че хората могат да започнат да слушат и възприемат
по-интересна и различна музика, ако тя им бъде предложена. Тя обаче не стига до
тях заради целия шум от клишета, които им се натрапват. А публиката, според
мен, изобщо не е толкова тесногръда, колкото се опитват да ни я представят.
Дойде ми до гуша от сивите хора, които си живеят сивото ежедневие, и че това
понякога касае и моето ежедневие. Без да обиждам когото и да било.
Никой не подозира за мен, че почти не мога да карам колело.
Под леглото ми има нещо, но няма да кажа какво.
Майка ми често ми казва, че мисля прекалено много. Не е да си изям зеленчуците
или нещо такова.
Бих скочил на бой,
ако се наложи, не ме е страх. Но
иначе съм доста миролюбив и спокоен човек.
Не си позволявам да ям месо. От няколко месеца.
Заспивам на абсолютна, пълна тишина и тъмнина. Иначе не заспивам.
ФИЛМИТЕ
Последно гледах документален филм за Iceberg Slim - легендарен сутеньор от 40-те.
Доста е повлиял на хип хоп културата и е легенда в очите на повечето
изпълнители, има постоянни препратки в текстовете им.
Харесвам някои от филмите на Куентин Тарантино, но не съм много запален по киното и нямам
добър поглед.
Нямам любими актьори, гледам предимно документални филми.
Много се смях на Недопечен, една стоунър комедия.
Планирам да гледам Filth.
МУЗИКАТА
Обикновено слушам абстрактен хип хоп, бийтове, електроника, джаз, соул. Предимно инструментална
музика.
Никога няма да ми омръзне албумът Los Angeles на Flying
Lotus от 2008-а.
Последното ми откритие е албума Zen Vapors на Fitz Ambro$e &
Ohbliv. Страхотна работа със семпли.
Партито, което няма да забравя, е от 2006-7, напоследък нищо не ме впечатлява. Тогава
беше дошъл един експериментален музикант, Tim Exile, в 4 km. Правеше някакви странни неща с един джойстик, прикрeпен на колана - буташе се в публиката, разби устната на
моя приятелка...
В София искам да дойдат някои от бийт майсторите, които правят и интересно
лайв шоу - Shlohmo или Shigeto например.
КНИГИТЕ
Книгата на книгите за мен е Making Beats: The Art of
Sample-Based Hip-Hop, което представлява научен труд върху естетиката на
семплирането в хип хопа.
В момента чета Keyboard
presents The Evolution of Electronic Dance Music - сборник с интервюта с
големите фигури в историята на електронната музика.
Текст Веселин Трандов / Фотография Васил Танев
Коментари