Ивайло и Християн

Ивайло: Събуждам се с портрет на Мария Калас срещу себе си.
Християн: Събуждам се с мъка, ако е преди десет сутринта.
Ивайло: Не мърдам от вкъщи без добро настроение и слънчеви очила - дори и през зимата се надявам на лъчи.
Християн: А аз - без солидна доза аксесоари и топъл душ.

Ивайло: Никога не закъснявам за театрално представление. Само това закъснение е проява на лош вкус.
Християн: Винаги закъснявам по малко, но все пак се появявам.
Ивайло: Умирам от срам, когато очакват от мен да съм забавен.
Християн: Когато се препъна идиотски на улицата.

Ивайло: Все си повтарям, че не трябва да се връзвам толкова.
Християн: Че има светлинка на пътя.
Ивайло: Идеалната вечер е парти с Бой Джордж. На живо!
Християн: За мен е тази, която е изпълнена със смях и симпатяги.

Ивайло: Обикновено съм в унес.
Християн: А аз - в широкоусмихната фаза.
Ивайло: Никога не танцувам на чалга!
Християн: И на други кофти ритми.

Ивайло: Падам си по нахилени хора.
Християн: И по невероятния талант на Снежина Петрова. Много се смях на оргазмите й в Монолози за вагината.
Ивайло: Беше велико, когато танцувах с Кайли (смее се).
Християн: За мен - когато Уитни Хюстън можеше да пее (бурен смях).

Ивайло: Влизам в огъня заради топлината на пламъка.
Християн: (замисля се) Не знам. Страх ме е от изгарянията после.
Ивайло: Дойде ми до гуша от претенции всякакви.
Християн: И от леопардови тигрици със зеброви одежди.

Ивайло: Не казвам на никого, че го обичам (замълчава).
Християн: То остава на вас да го издрънкам (смее се).
Ивайло: Под леглото ми има мрак.
Християн: Сгъната сушилка.

Ивайло: Страшно се изложих, когато не отидох на бала си, а на олимпиада по литература. Но не било нищо особено. Олимпиадата обаче спечелих.
Християн: Спокойно - аз пък паднах в една свинска кочина преди доста години...
Ивайло: Майка ми често ми казва, че е време да си намеря приятелка (бурен смях).
Християн: А на мен - да не нося дрехи, които са ми малки.

Християн: Правя се на луд, когато ми скимне.
Ивайло: Правя се на луд, когато най-малко го очакват.
Ивайло: Скачам на бой, когато Християн ме издразни (смеят се и двамата).
Християн: Мен пък хич ме няма в тази силова техника. Затова бих се сбил със слова.
Ивайло: А аз - с никого. Това нищо не решава, само принизява.

Ивайло: Убивам за самия живот.
Християн: За нищо на света!
Ивайло: Не си позволявам да псувам. Пробвал съм, но просто не мога.
Християн: Аз - да бъда неприятен.
Ивайло: Заспивам на гребена на вълната.
Християн: Заспивам в леглото с протяжен филм.

ФИЛМИТЕ
Ивайло: Много се смях на Джули и Джулия и Не е лесно - обожавам Мерил Стрийп! Последно гледах Dark Victory, който е 3 пъти по-стар от мен, и планирам да видя финала в Цветята на Корана. Харесвам режисьори като класическите Били Уайлдър и Джордж Кюкър, автентичните Мартин Скорсезе и Уди Алън, модерните Дарън Аронофски и Кристофър Нолан. Най-голяма е Бети Дейвис и няма по-глупав филм от Борат и Бруно - тъпи и обидни, кофти комбинация.
Християн: Колежанските шитни са още по-зле. Последно гледах един документален за чеченския тероризъм, а планирам да видя Черният лебед. Мерил Стрийп е най-голямата. Харесвам режисьори като Маргарита Младенова.

МУЗИКАТА
Християн: Предпочитам тези, които пеят с много мощ и себеотдаване. Последно ме побиха тръпки от Кристина Агилера в Бурлеска, ама де да беше така и с актьорската й игра. Най-обичам Абба и Марая Кери, никога няма да ми омръзне и Джако. В София искам да дойдат Барбара Стрейзънд и Бионсе. Най-добрият концерт, на които бях, е този на Депеш Моуд и на Кайли.
Ивайло: Обикновено слушам Кайли, Мика, Лили Алън, Сизър Систърс, Голдфрап. Не ми омръзват Шер, Шърли Беси, Ани Ленъкс, Грейс Джоунс, Елтън Джон. Най-любими са ми Тейк Дет (в зрелия им период), Барбара Стрейзънд и Джон Бари - авторът на музиката към Бонд, единственото хубаво нещо около (ироничен е) хитовата поредица. Визуално най-добрият концерт беше на Мадона, музикално - на Елтън Джон, емоционално - на Кайли. В София трябва да дойдат Хъртс, Гарбидж, Софи Елис-Бекстър, Ла Ру, Бионсе, а все се надявам и за Тина Търнър, Даяна Рос или Дона Съмър.

КНИГИТЕ
Ивайло: Книгата на книгите е Портретът на Дориан Грей - категорично! Сега чета Елисавета Багряна - за кой ли път?! (смее се) Много ми говорят за Бегбеде, но най-добре пише Оскар Уайлд - безусловно!
Християн: Най-добре пише Труман Капоти. Само ми говорят за разни съвременни български поети. Сега чета едни тъпизми. А книгата на книгите е Хладнокръвно.