София има опит като журналист покрай рубриката си в TimeArt и предаването Hipster Business Weekly по студентското радио Реакция. Сега обаче за първи път застава от другата страна на диктофона, за да ни разкаже повече за себе си. Завършила е Фотография (приели са я трета по успех!) и можеш да се убедиш от страхотните й портрети на някои от последните ни случайни минувачи, макар да иска да се занимава с репортажна фотография.
Събуждам се с голяма чаша кафе, Facebook и някой готин playlist от Spotify.
Не мърдам от
вкъщи без телефон, слушалки и зарядно за телефон. Мога
всичко друго да си забравя, но имам ли телефон с музика на него, всичко е наред.
Никога не закъснявам за никъде. Наистина. Винаги съм точна или дори малко подранявам. За мен закъснението е една от най-сериозните форми на неуважение. Естествено, когато има някаква сериозна причина, го приемам по-леко, но обикновено няма такава.
Умирам от
срам, когато не съм си свършила работата както трябва.
Все си
повтарям, че не трябва да подхождам скептично към нови
хора.
Идеалната
вечер е вкъщи. Не съм от хората, които обичат
постоянно да са навън и в шумни компании. Предпочитам да гледам някой хубав
филм със семейството си или вечеря с най-близки приятели.
Обикновено съм
в дилема. Няма значение каква е тя, но винаги има
някаква. Може да е за най-обикновеното нещо, но му отделям прекалено много
време в мислите си.
Никога не
танцувам на музика, която не харесвам. И никога няма
да танцувам на чалга!
Падам си по интелигентни хора, хубава музика, хубава храна и пътувания.
Беше велико, когато целият ни град оживяваше вечер по време на протестите. Това беше и
едно от най-хубавите ми лета - знаех, че всеки ден от 18:30 съм на протест с още
много нормални, мислещи хора.
Влизам в огъня
заради семейството и приятелите ми.
Дойде ми до
гуша от мрънкане и извинения. Никога не съм харесвала
чертата на българите да мрънкат за всяко едно нещо, което не им е наред. Може
би, ако
отделяха малко повече време за действия, нямаше да има за какво толкова да се
мрънка.
Не казвам на
никого това, което няма да кажа и на вас.
Под леглото ми
има още едно легло.
Майка ми често
ми казва: "Същата си като мен!"
Искам да
остарея като Мерил Стрийп. Тази жена е невероятна! Има
блестяща кариера, страхотен личен живот и бръчки от смях.
Правя се на
луда, когато не разбирам нещо. Рядко ми се случва, но
ако случайно някой ме хване неподготвена в разговор, ще се правя на луда
докрай.
Не си
позволявам да не спазвам уговорки. Независимо дали ми
харесват или не - казала ли съм нещо, ще го направя.
Заспивам на тишина или градски звуци - стаята ми е откъм улица и обикновено се
чува всичко.
ФИЛМИТЕ
Последно
гледах Теорията
на всичко - невероятен филм, невероятна актьорска игра! Не помня кой беше
казал, че историите от живота са най-хубави за сценарии, но е абсолютно прав.
Едни от
най-големите актьори за мен са Джак Никълсън, Робърт
Де Ниро, Матю Макконъхи... много са.
Харесвам
режисьори като Уди Алън и Тери Гилиъм.
Няма по-глупав
филм от От глупав по-глупав... ужасяващ е. И все още не
мога да повярвам, че направиха втора част.
Планирам да
видя всички филми, номинирани за Оскар. Това е
любимият ми и задължителен филмов маратон.
МУЗИКАТА
Обикновено
слушам всичко, което ми хареса. Предимно рок,
но в същото време мога да си пусна и някое поп парче.
Никога няма да
ми омръзнат Anathema. Името им звучи доста мрачно, но
музиката не е такава. Да, понякога има периоди от цяла година, в които не си ги
пускам, но винаги се връщам на тях в някакъв момент.
Едни от
любимите ми изпълнители са Jack White, Kasabian,
Lorde, Coldplay, Lykke Li, Die Antwoord, Jamie N Commons... ужасно много са. А
композиторите са само двама - Hans Zimmer и Howard Shore.
Най-добрият
концерт, на който бях, е този на Jack White в Букурещ
миналия ноември. Това е музикант, когото отиваш да слушаш, а не да гледаш. Това
са най-добрите концерти - когато не е нужно да си с отворени очи, за да усетиш
енергията на човека на сцената.
В София искам
да дойдат всякакви съвременни банди. Списъкът е много
дълъг и разнообразен.
КНИГИТЕ
Книгата на
книгите е Майсторът и Маргарита на Михаил Булгаков. Много
рядко след тази книга ми се е случвало да прочета нещо, което да ме разтърси и
впечатли до такава степен.
Сега чета лекции по екранни изкуства.
Много ми
говорят за Вината
в нашите звезди на Джон Грийн, но още не съм стигнала
до нея.
Най-добре пише авторката, с която съм израснала и ме е оформила като
личност, а именно Дж. К. Роулинг.
ИЗЛОЖБИТЕ
Интересно ми е абсолютно всяко едно направление в изкуството. Фотография главно, но и
живопис, графика, скулптура, няма значение, стига да провокира визуално и
концептуално.
Любимият ми
художник е Егон Шиле.
Текст Ивайло Александров / Фотография Славея Йорданова
Коментари