Обикновено ме събужда 2-годишният Марко, преди беше Юлия. А ако случайно някой от тях спи (вдига вежди невярващо), Любо (съпругът й - б.р.).
Не мърдам от вкъщи без телефон, иначе ставам неспокойна. Харесвам ми и че
имам достъп до интернет, фейсбук, туитър и всякакви такива неща. Е, понякога леко
се дразня, защото е малко система за контрол, но въпреки това свалям шапка на
хората, измислили мобилния телефон. А и мога да го изключа по всяко време - не
всеки ден имам някакви сериозни ангажименти.
Преди да тръгна насам, установих, че не слагам друго в чантата си освен портмоне
и ключове, което ми се струва невероятно. Две-три години не излизах без дрехи
за преобличане, памперси и шишета, винаги имах някаква торби около мен, а изведнъж
се оказах само с тази (разперва
недоумяващо ръце).
По телефона не говоря за какво да е. Разговорите ми винаги са максимално
кратки, защото наистина вярвам, че джиесемите са вредни. Не изпадам в
подробности, направо съм си делова.
Никога не закъснявам за нищо. Или поне се опитвам (усмихва се, защото всъщност закъсня).
Идеалната вечер е децата да заспят рано и с Любо най-накрая да се
видим. През последните години рядко се събирах и с приятели - адски приятно е,
че отново сме заедно. Няма да е лоша вечерта ми, ако успея да гледам и някой
хубав филм.
Последно видях един италиански, Баария се казва, страшно ми хареса. Преди гледах поне по един-два на седмица, тепърва
ще наваксам. Пред телевизора се задържам само ако има тенис или ако си пусна Би
Би Си, но пред малките въобще не го включвам.
Обикновено съм си вкъщи или в тенис клуба и почти винаги с децата.
Всекидневието ми е силно дирижирано от тях.
Трудно издържам до късно през нощта. Всичко, което е след 12:00, ми идва свръх, защото знам, че
(подчертава многозначително) някой ще
ме дигне в 7:00 сутринта.
Падам си по готини хора и организации, които са
ангажирани със световните проблеми. Те са единственият ни шанс.
Настоящата ми кауза е като предишната просто защото винаги е била една
и съща - свързана е главно с климатичните промени и с проблемите на околната
среда, но доста се вълнувам и от лошите приктики при отглеждането на децата.
Най се вбесявам, когато към тях има агресия от страна на възрастните,
независимо дали е вербална или физическа. В България се случва твърде често. И
докато това го има, няма как да изискваме нормална държава.
Не искам да съм свидетел на война и на някакви катаклизми.
Идеите, променили света, са правото на образование и лекарска помощ,
възможността жените да гласуват. Всякаква опресия, която намалява, е страхотен
прогрес.
Интересен ми е фактът, че има едно завръщане към
природата. Дълго време хората като че ли бяха изгубени в технологията; прогресът
отдели човека от природата. Пък човекът и природата са едно и също, не можеш да
ги разделяш. Мисля, че в момента има едно осъзнаване, че сме зависими от
планетата, на която живеем. Светът става модерен по-такъв начин - завръщайки се
към корените си.
Моят дом е Земята.
Рядко си позволявам
да изпитвам носталгия.
Опитвам се да се
върна към практикуването на йога. Вече по-често играя и тенис - два пъти в
седмицата, нещо такова.
Влизам в огъня заради семейството си.
Не казвам на никого,
че имаше моменти, в които децата страшно ме уморяваха. Но сама си го направих
- не потърсих достатъчно помощ.
Искам да ги науча да бъдат отговорни, да взимат решения, да не се влияят от другите, да са устойчиви
на манипулации, да мислят повече за себе си. Както и да не се страхуват от
грешките си.
Аз самата се
страхувам от болести и от смъртта. Което не означава, че не мисля за нея. За
смъртта трябва да се мисли.
Под леглото ми няма
нищо - според фън шуй е така.
Не си спомням да съм
се излагала чудовищно. Може би ако играя в Стани богат (смее се). Сега си мисля, че поради тази причина и не бих се
съгласила да участвам. Има много неща, за които нищо не знам, и особено съм зле
с географията. Аууу, да (продължава да се
смее и клати глава), особено съм зле с географията.
Майка ми често ми
казва... (замисля се). Не си
спомням, но обикновено е нещо дразнещо, така е с майките (смях). Най-често ме пита как са децата.
Скачам на бой, ако се
случи нещо с някой близък. Но по принцип не вярвам в агресията, дори да е с
най-добри намерения.
Не си позволявам да съм безотговорна. За съжаление. Все още се уча на това и когато успея да се
отпусна, се поздравявам. Трудно е. Давам си сметка, че не всичко трябва да е чак
толкова идеално и перфектно.
Тежи ми целият
свят. Всички тези лоши неща, които се случват в него.
Все си повтарям, че животът е хубав, че (подчертава) моят живот е хубав и че бих искала да бъде все такъв.
ФИЛМИТЕ
Последно гледах Баария.
Най-големият актьор
за мен е Шон Пен.
Няма по-глупави филми
от екшъните. А най-глупавият изобщо е Циганско
време.
Много се смях на Вики Кристина Барселона.
Планирам да видя TILT.
МУЗИКАТА
Сега слушам новия на Пи Джей Харви.
А обикновено - каквото пусне Любо (съпругът
й - б.а.). В колата - радио.
Никога няма да ми
омръзнат Пърл Джем, Саундгардън, Пи Джей Харви.
Най-добрият концерт,
на които бях, е този на (категорична
е) Пи Джей Харви в Париж и на Металика в Ню Йорк, който изнесоха само пред фен
клуба им от 400 души. Беше разплакващо.
В София искам да
дойде, няма как, Пи Джей Харви!
КНИГИТЕ
Сега чета последната
на Орхан Памук, но имам твърде малко време. Преди, когато още играех тенис, четях
навсякъде - в хотели, по летища, навсякъде. Полека-лека ще се върна и към това.
Обаче не искам и да виждам книги за климатичните промени - абсолютно прекалих с
тях. Но и те ще си дойдат.
Най-добре
пише Кундера и Вонегът - единствените писатели, на които
съм чела (подчертава) абсолютно
всичко.
С какво се занимават в Горичка и какво ново планират поглеждай тук
Фотография Васил Танев
Коментари