Велислава Господинова

Вили е от онези хора, с които веднага ти тръгва приказката. И докато си говорите, неусетно откриваш колко много общи неща ви вълнуват - от музиката, през киното, та чак до приключенията и пътешествията. Когато заговори за работата си като режисьор, винаги изтъква музиката. И е щастлива, че вече работи по втори (трети неин) филм с една от любимите си банди - родната алтърнатив/етно група smallman. Затова и не е случайно, че тъкмо на техния лайв преди 2 години тя направи премиера извън фестивалите на втория си филм Кръвта. Разбира се, с музика от smallman. От началото на годината филмът е достъпен свободно в различни канали, а тя вече работи по следващ. Повече за сегашната й работа, мечтите и вдъхновението й научихме от самата Велислава Господинова.

Кръвта се роди като идея да направя филм срещу насилието и войната. Точно тогава се водеха операциите в Ирак и Афганистан, а в обкръжението ми имаше хора, които бяха в досег с войната. Историите им ме развълнуваха и ми повлияха за Кръвта.
Главната ми цел беше да провокирам и шокирам публиката - това беше умишлено търсен ефект.
За пръв път Кръвта беше показан извън фестивали по време на концерта-промоция за третия албум на smallman Envision. Въздействието в клубна среда, в средата на концерт беше коренно различно от кино прожекциите.
Със smallman се намерихме случайно, когато вече бях започнала работа по Кръвта. Имаше готов сториборд и аниматик, а аз имах много ясна идея какъв тип музика търся. Трябваше ми по-агресивно и шокиращо звучене. Някъде тогава един приятел ми пусна песни на smallman, харесаха ми и прецених, че ще се съчетаят с атмосферата на филма. Свързах се с Цветан Хаджийски, като му написах огромно писмо във Facebook, а отговорът му беше също толкова голям и ми стана ясно, че ще се разберем. (смее се)
Направихме среща с всички от групата, представих им проекта и те много го харесаха. Веднага се съгласиха да работим, без никакво колебание.

Реших, че искам да се занимавам с режисура още в гимназията. Тогава рисувах много, но се вълнувах и от музика и литература. Осъзнах, че анимацията съчетава всички тези форми на изкуството и не ти поставя ограничения.
Първият ми филм, Фарът, го изработих съвсем сама - той беше дипломният ми проект. Отне ми около година, за да го направя.
Когато започнах да работя по Кръвта вече имах продуценти, с които кандидатствахме във филмовия център, одобриха ни за финансиране и това ми позволи да включа в екипа още хора.
Огромна част от анимацията обаче извършвам сама. Повечето хора, с които работих по Кръвта, а и сега, по новия ми филм, който отново е финансиран от филмовия център, са фрийленсъри, за които това са странични проекти. Затова процесът се случва и по-бавно.

Прави ми се и пълнометражно кино, но това е голямо предизвикателство и процес, който изисква огромен ресурс. Имам идея за пълнометражен анимационен филм, която обаче още е в съвсем начален етап. Когато завърша настоящия си проект, ми се иска да отделя време, в което да мога да развия идеята си и да напиша поне начален вариант на сценарий. Но при всички случаи ще търся сътрудничество и с друг човек за него.
Стремя се да следя анимационната сцена на световно ниво. Постоянно откривам нови автори, на които се възхищавам.
Наскоро открих една анимация, която ми издуха главата - тя е музикално видео и е дело на Антъни Шепърд. Парчето е "The Music Scene" на Blockhead, като клипът толкова ми хареса, че после изгледах и други неща на режисьора. Интернет пространството предлага изключителен шанс да се докоснеш до неща, за които не си и предполагал, че съществуват.
Мечта ми е да работя по музикални клипове. Ако имаше някакъв начин да си изкарвам прехраната по този начин, би било страхотно.

Събуждам се с носталгия по отиващите си сънища. Страшно важна, цветна и вдъхновяваща част от моя живот, която изследвам с удоволствие всеки път когато затворя очи.
Не мърдам от вкъщи без да се уверя, че приличам на човек и че съм затворила всички прозорци.
Никога не закъснявам да отворя сърцето си за любов и да я споделя, с хората, които са важни за мен. За всичко останало в повечето случаи закъснявам. (смее се) Един от малкото ми недостатъци. (смее се)

Умирам от срам, когато се препъна непохватно докато вървя или се блъсна в някоя от стъклените врати на магазините отворени към тротоара, което се случва често, защото си мисля за куп неща. Тогава имам чувството, че всички хора се обръщат да ме погледнат и изкритикуват вкупом.
Все си повтарям, че животът е приключение и има време за всичко, което е писано да ми се случи.

Идеалната вечер е тази, от която са останали незабравими спомени или добре свършена работа, но и при двата случая продължава до късно сутринта.
Обикновено съм във вълнуващо очакване какво ново ще ми поднесе животът - чудо или предизвикателство. Важното е да е интересно и да не ми е скучно.
Никога не танцувам без емоция, без да пусна духа и мислите си да се реят около мен. Обожавам да танцувам и пея едновременно със затворени очи.
Падам си по тъмен шоколад, изненади, свръхестествени истории, малки котета и хора с нестандартно и иронично чувство за хумор.

Беше велико, когато успях да сънувам осъзнато за първи път. Чувствах се като свръхчовек, притежаващ свръхсетивност и чувствителност.
Влизам в огъня заради хората, които обичам, заради принципите и идеалите си.
Дойде ми до гуша от преекспонирана лична драма, оправдания и оплаквания на хора, които не искат да направят усилия да вземат живота си в ръце и се изживяват като жертви.
Не казвам на никого, че мога да си представя всеки, във всеки един момент ... гол. (смее се)

Под леглото ми има кантар.
Страшно се изложих, когато не можах да разпозная човек, с когото съм била по-близка в миналото от обикновено "Здравей". Често се случва да забравям имена, но рядко забравям лица.

Майка ми често ми казва, че трябва да спя повече и да излизам на слънце. Но най-често ми казва колко много ме обича, а аз чувствам, че колкото и далече да е, винаги е с мен. И аз я обичам безкрайно много.
Искам да остарея само физически, запазвайки младежки дух и жажда за откривателство навън и навътре в мен.
Правя се на луда, когато ми задават неудобни въпроси, чиито отговори знам, че ще наранят питащия по някакъв начин.

Скачам на бой, когато някой обижда или наранява мой близък.
Убивам за възможността да се докосна до незримите магически и непознати светове на подсъзнанието и вселената в различните й измерения.

Не си позволявам да наранявам или обиждам някого съзнателно.
Заспивам с усмивка, защото знам какво ме очаква в света на сънищата. Или по-скоро не знам, но всеки път вярвам, че ще е много хубаво и почти винаги е.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах The Lobster и страшно много го харесах заради сюрреализма и силните метафори.
Най-големият актьор е този, който поема предизвикателства с противоречиви персонажи и може да ме накара на обичам и мразя героите му едновременно.
Такива са Джак Никълсън, Леонарно ди Каприо, Антъни Хопкинс, Брайън Кранстън, Хю Лори и др. като не мога да не спомена и чисто женското си пристрастие към Матю Макконъхи, Хавиер Бардем и Колин Фарел.
Харесвам режисьори като Стенли Кубрик, Ларс фон Триер, Роман Полански, Алехандро Гонсалес Иняриту, Дарън Аронофски, Мишел Гондри и много други.
От света на анимацията са неимоверно много, но мога да кажа, че се вдъхновявам от Ян Леница, Томек Багински и, разбира се, Иван Веселинов.
Няма по-глупав филм от този, който те оставя безразличен и скучаещ.
Много се смях на The IT Crowd и Monty Python and the Holy Grail. И все още се смея неистово всеки път, когато гледам подобни образци на истински, неподправен и заразяващ британски хумор.

Текст Ивайло Александров/ Фотография Славея Йорданова