За кого работиш?
За Никопол! Винаги ми е харесвало как звучи на френски.
Пък правят и батерии...
Как се вдигаш?
Аааа, аз съм без изменение.
Данните сочат друго...
Е, как се вдигам, как се вдигам... С притоци.
Как се сваляш?
Като се изморя и падам. Ето затова го обичам Никопол -
казах ви, че правят батерии.
На колко си в момента?
Сега съм си точно на нивото.
Какво значи да си „на ниво"?
Да има вълнение през цялото време.
Не ти ли писна да ти викат, че си „сан шанжмон"?
Що? Готино е. Това е то постоянство.
Колко ти е максимумът?
Зависи в кой град съм. Във Видин знам, че е критично.
Иначе към края, към делтата, се отпускам повече.
Кога удряш дъното?
Когато затапят реката с шлюзовете.
Приятно ли ти е да те измерват всекидневно?
Дааа. Значи, че много хора ми обръщат внимание.
Как ти понася самата процедура?
Не я усещам чак толкова, досега поне не са ми правили
скопия...
Кога прелива чашата?
Когато ме замърсяват. Не понасям пластмаси - от найлонова
торба до китайски играчки.
На кой бряг ти е най-хубаво?
По на запад е по-приятно. Нашият е мръсен и мрачен.
По-спокойно ли ти беше преди 1949-а, когато не беше
публично достояние?
А, не. Друго си е всеки ден да говорят за теб по радиото.
Как успя да задържиш екипа си толкова дълго?
Не съм им създавал никакви проблеми, гледах през
по-голямата част да съм сан шанжмон. Е, имах и нагоре-надолу, но... Благодарен
съм им! Наскоро им видях физиономите за първи път - показаха ги по телевизията,
готини хора.
На коя река си мечтаеш да си ниво?
На една старозагорска. Казва се Сазлийка. Понеже, така
като я гледам, тя е на пресъхване...
Какво правиш, когато никой не те гледа?
Карам си по течението. Отивам да се вливам.
Не е ли малко скучен този твой живот?
Не, не, не, въобще не ми е скучен. От бряг на бряг,
търсиш по-мощно течение, гониш вълните... и това е.
Кога наводнението е неизбежно?
Когато прелее чашата.
Колко често ти се случва?
Все по-рядко и по-рядко. От няколко години гледам да не
се изнервям.
Кога потъват гемиите?
Нещо срамно като се случи. Помня, че в Ние, врабчетата Радичков го ползваше много готино този израз... От срам, от срам става.
Приемаш ли мокри поръчки?
Не! Незаконно е, не ми харесва.
Имаш ли мокри сънища?
Е, мокри сънища кой няма? Моите се въртят около някоя
есетра или моруна, разбира се. Доста по-приятни риби на фона на попче или сом. Пък и са дълги.
Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев
Коментари