Имахме точно половин час преди лекцията му на Sofia Design Week в събота (2 юни) и ако сам не беше почукал по ръчния си часовник, сигурно щяхме да откараме с часове.
Стефан много добре знае кой е и какво е постигнал, но въобще не страда от мания за величие, въпреки че има защо. Автор е на едни от най-силните кампании на Levi's, BMW, HBO, музеите Гугенхайм и прочие клиенти-мечта. В същото време смело се включва и в обществени каузи като кампанията за намаляване на американския военен бюджет в полза на образованието, която без него може би нямаше да успее. В момента е на кантар дали да удари едно рамо и на окупацията на „Уолстрийт" - спират го само исканията на протестиращите, които според него са твърде общи и се съмнява, че ще успеят.
Прочут е и с обложките си на дискове за Ролинг Стоунс, Аеросмит, Лу Рийд и още от големите, а за албумите Once in a Lifetime на Токинг Хедс и Everything That Happens Will Happen Today на Дейвид Бърн и Брайън Ино има две статуетки Грами. На сайта си е качил цяла галерия със свои произведения, а от десет години насам упорито работи по темата „Щастие и дизайн". Каква е връзката между двете - чети нататък.
Здравей, Стефан, как си? (усмихва се) Чувствам се перфектно и в момента нищо не ми липсва.
Екстра, така ли си по принцип? Не, но обикновено съм в добро настроение.
Кажи за проекта ти Щастие и дизайн. Разбрах, че повечето от нещата, които правя, ги правя, за да се чувствам добре. Често обаче стигам до тях по възможно най-трудния начин и в момента търся най-прекия път, за да съм доволен от себе си.
И това е дизайнът? Не, той е един от тях.
Тогава къде е връзката между него и щастието? Ако бях водопроводчик, щях да говоря за ВиК например.
Кажи друго - кой е най-хубавият ден в живота ти? Не мога. (замисля се и повдига рамене) Днес?
Има ли пълно щастие? Да, но за кратко. Против природата ни е да трае вечно. Еволюцията така го е измислила - то е като моркова на пръчката. Щастието е широко понятие, което включва краткотрайни състояния като оргазма, средно дълги като удовлетворението и по-трайни като да откриеш призванието си. Трябва да правиш разлика между тях, за да ти се нареди всичко. Аз се опитвам да го постигна и с медитация, когнитивна терапия и лекарства.
Лекарства? Какви лекарства? От две седмици съм на антидепресанта lexapro, който е от групата на Prozac. Първите десет дни беше ужасно, бях супер отпуснат, но сега съм добре. Не съм сигурен обаче, че причината е само в него, защото тия дни срещнах едно момиче в Ню Йорк (усмихва се доволно) и оттогава съм на шест.
Добре, пусни някой виц. Една ягода казва на друга: "Ако не беше толкова свежа, нямаше да сме в този конфитюр" (смее се). Получих го с есемес от посетител на изложбата ми The Happy Show, която в момента тече във филаделфийския Институт за съвременно изкуство. Който отиде да я види, може да си вземе листче с моя бележка на тема „щастие". Направил съм 50 еднакви, но всеки 51-ви посетител, получава една с мобилния ми номер, на който да изпрати нещо забавно.
Рекламна кампания на Загмайстер за ливанския моден бранд Aizone
Как виждаш дизайна след десет години? Не съм голям пророк, но вероятно няма да е така актуален, колкото анимацията.
Ти къде ще си по това време? Никаква идея, пък и не ме интересува. Живея за момента.
Дай пример за лош дизайн. Може би типографията в президентската кампания във Флорида, заради която Буш спечели. Беше зле изработена и хората се объркаха, така се стигна до войната в Ирак, Афганистан и т.н.
И всичко това заради една типография? Разбира се.
Гравирал си с нож плакат върху себе си. Останаха ли ти белези? Не, никакви.
Това ли е най-идиотското нещо, което си правил? Не знам, нека другите да преценят. За мен си беше просто един добър графичен проект.
А най-голямата глупост? Не съм от хората, които се връщат в миналото - винаги продължавам напред. Със сигурност съм вършил куп глупости, но една от тях би била да приема поръчка, която предварително знам, че няма да изпълня като хората.
Заради това ли отказа да направиш плакат на Барак Обама? Точно така. Не приех, защото той вече беше спечелил публиката, която му трябва, с отличната визия на Шепърд Фери. Иначе много го харесвам - отдавна не сме имали толкова добър президент.
Теб отрязвали ли са те? О, да. Преди време исках да направя обложка на любимата ми банда от детството - британците Кинг Кримсън. Но те не ми казаха директно „не", а започнаха да увъртат.
Кампания против дрогата за австрийското списание .copy
Коя е най-странната оферта, която си получавал? Наскоро бях в китайския град Сен Чен и там ми предложиха да хапна попови лъжички. Приех, но не ми харесаха.
Защо? Много са горчиви, иначе са зелени и приличат на хайвер.
Слушаш ли музика, докато работиш? Да, всякаква. Напоследък често си пускам Моцарт, канадците Сискю и британците Брайън Джоунстаун Масакър.
На коя банда би станал фронтмен? Ще съм ужасен вокал (смее се), но все пак Дъ Бед Сийдс може би най ще ми отиват - казвали са ми, че приличам на Ник Кейв, а и харесвам музиката му.
Какво искаш да видиш от Sofia Design Week? Изложбите Съди за книгата по корицата в betahouse, По истински случай в галерия мисията и Alfapretation Bulgaria в Suspacious. Ако ми остане време, ще разгледам и други.
На кой въпрос още не си отговорил? О, няма такъв (смее се). Даже гледам да ми ги пращат по мейл и копирам отговори, които вече съм давал.
Текст Милена Гелева / Фотография Градинко
Коментари