Последното, което си чул за Destructive Creation, най-вероятно е, че участваха в конкурса Предизвикай София и го спечелиха с идеята си за мобилна работилница, която позволява да разширят обхвата и мащаба на деянията си. Пожънаха известен хейт по случая, тип „работата е нагласена", за което ще е лъжа да кажем, че не им пука. Но ще е лъжа и да кажем, че страшно им пука. Освен това знаем, че всъщност искаш да четеш интервюто, така че ще се ограничим до кратка енциклопедична справка.
Destructive Creation излизат на сцената през 2011-а като (тогава все още безименна) група с цел „да правим стрийт арт, с който да вкарваме някакви идеи." Първата им акция е Камилите (в градинката на Баба Яга) и се вълнува от конфликта между Израел и Палестина. Паметникът на Съветската армия влиза В крак с времето и в полезрението на всички коментатори на съвременното изкуство у нас малко по-късно, на третия опит да бъде изрисуван.
Повратната точка в историята настъпва на фестивала Sofia Contemporary 2012. Тогава Destructive Creation превръщат изоставената полицейска вишка на ъгъла на бул. „Патриарх Евтимий" и ул. „Ангел Кънчев" в беседка и установяват, че е „по-смислено да вложиш пари и усилия да създадеш нещо красиво в София". Тогава се раждат мотото и печатът „Да го беше направил ти", а групата започва паралелно да развива подобни цветни, светли и добри намеси из града - почти винаги нелегално или полулегално, предимно защото става по-бързо. Това е също и периодът, в който в редиците им настъпват непреодолими творчески различия и голяма част от първите дестръктъри напускат групата. От четиримата представители на Destructive Creation, които не виждаш по снимките тук и които се идентифицират в разговора с избрани от тях числа вместо имена, само един е от оригиналния състав - 1. И, айде вече, пускаме интервюто.
1
Кои са „опорните
точки" на Destructive Creation?
1: Да не
размахваме пръст и да не казваме: „Вижте тука какво не сте свършили", а: „Вижте
ето това как може да го направим и да стане готино." Има например една акция в
момента с дупки по тротоарите - там, където липсват плочки, са оградили с боя,
един вид сочене с пръст. Не сме ние. Нашата концепция е...
9: ...не ни
пречи, да го оправим сами.
1: И на всичко
отгоре да се и забавляваме. Също така ние не разрушаваме, а променяме. Ако нещо
ти пречи, по-лесно е да го трансформираш.
Фактор ли е
адреналинът в цялата работа?
1: Абсолютно.
Когато зациклим в легални или полулегални случки, като например да отидем да
оправим някоя спирка - което отнема повече време и трябва да се стараеш, трябва
да е красиво, трябва на всички да им се хареса - и си казваме: „Чакай малко,
това не сме ние, не може да продължаваме така." И си изпълняваме някакви неща
от списъка. Поне аз така се чувствам.
Колко акции чакат към
момента в списъка?
69: Над десет.
1: Повечето са
намеси в градска среда.
9: Май не ни
предстои скоро да подразним някой...
1: Абее... От
провокативните акции, тази, която предстои на теория, е измислена така, че
който и да се издразни, ако е българин, ще си замълчи, че се е издразнил.
Просто...
9: ...ще е
толкова добре реализирана.
Един факт, който
никой не би допуснал за Destructive Creation?
9: Че сме се
събрали на случаен принцип.
1: Ние сме си
най-обикновени хора, живеем си по кварталите, не сме нищо повече от другите.
9: Интересното за
този екип е наистина, че е от кол и въже...
С какво се занимавате
в неанонимния си живот?
77: Аз уча
философия.
1: Аз учех
история.
69: Аз до вчера
работех като техник в доставчик на кабелна телевизия и интернет. Жичкаджия.
9: Аз съм главен
готвач в ресторант.
Сега ако ти се изсипят Destructive Creation на
гости, какво ще им сготвиш?
69: Значи, на 1
конкретно никой не може да му сготви нищо...
9: Не е вярно,
аз му направих пуканки вчера. (бурен
смях)
1: Аз съм веган.
Те ядат месо.
9: Не, бе,
разбира се, че мога да им сготвя.
69: А той готви
наистина уникално!
9: Айде сега и
ти...
69: Не, така е.
9
Кой в какво е
най-силен като дестръктър?
77: На 69 силата му е в бицепсите! (бурен
смях) Сериозно, той много помага, има голямо желание и е страшно нахъсан.
1: 69 измисля доста детайли, като люлката.
Рови се в интернет и вкарва разни допълнения, които може да не са нещо голямо,
но ето - сега люлките не са просто автомобилни гуми с въжета, изглеждат по
съвсем друг начин. И това е, защото той е в групата.
9: Аз най-много
влизам в употреба, когато трябва да се комуникира по-сериозно с някой човек.
69: Ще отворим
скоби - той просто има уникален речник. Малко хора го разбират, но пък звучи
внушително. Има богата обща култура и е изключително креативен.
1: За 9 е
характерно също, че страшно държи да са изпипани нещата, да не си оставяме
пръстите. Което на мен пък ми е най-големият минус - аз гледам всичко да е
свършено и няма значение, че е пет за четири. Докато той винаги се ядосва.
69: Сега кажи на
мен кое ми е най-отрицателното.
1: Е, досега не
сме коментирали такива неща.
69: Кое е това,
за което всеки път ме храниш?
1: ?!?!?
69: Че съм винаги
преди него навсякъде!
1: А, да, 69 е
суперточен.
69: Както
виждате, 1 няма много чувство за хумор...
1: За 77 пък мога
да кажа, че е суперкритичен и има ключово участие във всички акции, откакто е с
нас. Това е човекът, който винаги намира кусури, но те винаги имат логика и той
много добре си защитава мнението. В общи линии, всяка акция се е случила,
защото той я е одобрил.
Дейността ви като Destructive Creation
промени ли личния ви живот?
69: Аз се бях
отчаял тотално - от държавата и от всичко. Какви ли не мисли ми минаваха... За
краткото време, откакто съм тук, доста се промени начинът ми на мислене.
9: Лично
аз имах наскоро в главата
си мисли за заминаване в чужбина. Една от причините да се замисля защо
бих
останал тук, са тези десетина човека - Destructive Creation, и евентуално наличието
на други като тях, които също са будни и искат да променят
държавата, в която живеем. А има много такива хора. И ще стават все
повече.
Къде ги видя ти тези
хора?
1: Разбрахме
например за едни пейки в „Гео Милев", които са били нарисувани много хубаво по
инициатива на второкласници.
9: Младите хора
около мен все повече спират да използват пасивни фрази, да казват майната му,
не ме интересува или ще избягам. Даже се връщат. Аз виждам, че настъпва промяна, и не говоря за протестите, а като
цяло - инициативността се пробужда във всеки един.
1: Може би просто
на хората на нашата възраст все още не им стига увереност? Защото със сигурност
знам, че им пука. Може да е незабележимо още, да не е генерална вълна, но
започва да им пука. Особено на окупиращите студенти. Щом го правят, значи са се
замислили.
9: Да, на хората
им омръзна да са статични.
Вие обаче не се
включихте протестите?
1: Да. Хубаво е,
че се протестира, но това не е нашият начин. На нас тогава не ни оставаше време
от проекти да излизаме с хората.
69
Имало ли е случай да
не ви стиска да реализирате някоя идея?
1: Лъвът на
Съдебната палата - 20 г. цирк - ни отне две години. Той беше измислен заедно с Паметника. И също е една от
причините да се разделим с другите. Това е най-страшната акция до момента. Към
този ъгъл гледат шест камери и има още три, които може би хващат лъва.
Суперсветло е и винаги има таксиметрови шофьори, няма значение в колко часа ще
отидеш.
9: Топ център,
непрекъснати полицейски патрули...
1: И така,
събирахме смелост.
77: Аз дори май
не бях съгласен тогава...
1: Той не беше
съгласен изобщо! Значи, аз този ден съм се събудил с „Правим го!", цял ден съм
с това намерение, убедил съм всичките шестима, събрал съм ги... и той идва и
почва да ни обяснява, че е пълна глупост.
77: Не беше
глупост идеята, ама аз просто не исках точно тогава да ме опандизят, заминавах
за чужбина след няколко дни, а акцията наистина беше доста рискована. Откъде да
знам, че ще протече толкова приятно...
1: Но до последно
можеше да не се случи. Отидохме, почнахме да се споглеждаме, седнахме до лъва,
говорихме си там, с шаблона, с флаконите, с всичко... абе, до последно си беше
все едно ще си тръгнем. То и затова после се връщахме - от бързане не бяхме
изпръскали целия надпис и ходихме пак да добавим г-то.
Получавали ли сте
заплахи?
1: Веднъж даже
леко ни биха. На акцията с дърветата от едно заведение излязоха и докато се
разберем... паднаха малко тупаници. Иначе покрай Паметника имаше един човек,
който бил треньор по бокс и бойни спортове, и него съветските войници го
вдъхновявали в живота. Така че, ако ни бил намерил, щял да приложи всичките си
умения върху нас.
Вие на кого бихте
вдигнали паметник?
9: На Христо
Явашев. Той е достоен за уважение. Да. Защото е един от хората, които
вдъхновяват дейността. Като влязох в групата например, супер много говорехме за
него и аз започнах да се ровя, да гледам негови творби и съм горд, че е бил наш
сънародник.
77: Може паметник
на Башмайстора? Не, бе, шегувам се.
1: Ооо, между
другото, той е много як. (бурен смях,
отговорът се приема). Ти няма ли да кажеш?
69: Не съм по
тази част.
9: Той не би
направил паметник, защото го е страх, че ще го изрисуват. (бурен смях)
69: Не обичам да
идеализирам.
1: Аз не знам на
кого бих направил паметник, защото вижте какъв е българският начин на мислене:
В София няма нито един паметник на опълченците на Шипка, нито един на
Априлското въстание, обаче има три на Съветската армия. И какво като ги има?
Първо, не ги знаем, и, второ - те не значат нищо за нас. Когато изрисувахме В крак с времето, много на нашата
възраст бяха против, защото, видиш ли, не можело да посягаме на паметника на
нашите освободители от Турско робство. Те не знаят на кого е този паметник,
въобще да не говорим за децата ни.
77
Най-важното, което
вие сте научили от вашите родители?
9: Да не допускам
техните грешки. Нямам намерение. Поставил съм си го за цел - когато имам деца,
да се грижа за тях. При мен семейството не е фактор, аз съм се изградил като
личност благодарение на това, че съм имал възможност да оцелявам самичък.
69: Аз не знам
какво да кажа, защото съм живял без родители. И, да... трудностите, които ми е
поднесъл животът, са ме изградили, може би.
77: Всички сме
това, което сме, благодарение на всеки един момент от живота ни. Във всяка
секунда можеш да научиш нещо, да натрупаш някакъв опит. Човек се развива покрай
приятелите и въобще хората около себе си. Може би родителите ми са повлияли...
1: ...да, при мен майка ми определено си е свършила работата много добре.
9: Голяма доза
оптимизъм има в теб. Може би това ти е дала?
1: Да, да, да,
абсолютно. И да не ми пука. Както и че няма невъзможни неща. Но това е клише,
тя никога не ми е казвала нещо такова.
На какво бихте искали
вие да научите децата си един ден?
9: Да са добри
хора. Да са добри към себе си и към околните.
77: И по никакъв
начин, никога, да не отвръщат на отрицателната енергия с отрицателна. Напротив
- винаги да се опитват да гледат позитивно и да са максимално полезни на себе
си и на другите около тях.
69: Май всички искаме децата ни да
са добри хора... Аз бих добавил само, че ще е хубаво и да се научат да
оцеляват. Във всякакви ситуации.
1: Да не се
отказват. И че няма нещо, което да не може да стане.
Колко ви трябва, за
да сте щастливи?
9: За себе си със
сигурност смея да кажа, че когато съм имал най-малко, съм бил най-щастлив. Тогава оценяваш абсолютно всичко, което
се появи в живота ти. Нов приятел, нова придобивка - без значение дали е в
емоционален, в духовен или в материален план - всяка промяна развива щастието.
69: Малките неща
ме правят щастлив със сигурност. А приятелите ме правят най-щастлив. Те ме
поддържат. Малки неща, обаче когато са в подходящия момент, стават големи.
77: Мен май
всичко ме прави щастлив. Например да знам, че в деня си поне един човек се е
почувствал добре заради мен. Дали ще е просто ей така да се посмеем или съм
свършил нещо полезно... Когато се прибера и мога да си кажа: „Днес не беше напразно",
значи съм окей.
Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев
Коментари