Познаваш я - онази, която расте, но не старее, кокетната госпожица на запад, която е вечно готова да поеме поредна порция нови обитатели. София е екзотична и все още привлекателна красавица - смесица между Изтока и Запада, с австрийска архитектура в центъра, обрамчена от сиви соц квартали по краищата, с храмове, празнуващи най-различни религии и нощен живот, който никога не спира.
Ако ти се струва, че София спи, значи не се вглеждаш достатъчно внимателно в тънките й тъмни улици, под мостовете и в кварталите, където свети поне една лампа, докато от прозореца й дъни музика. Обаче… обичаш топлите й булеварди, огрени от уличните лампи нощем. И как тази тиха любов бързо преминава в дива ярост сутрин, когато пътните й артерии са на път да прелеят от обема на движението. И са по-често в ремонт, отколкото приятни.
Но това е тя - и днес има празник, който посреща с чувство за хумор, лъсната до блясък, с китка в косата и с каляската на цар Фердинанд:
Здравей, на колко стана?
На около 1 260 000 души.
И как е?
Е... качих два-три размера.
И к'во са?
Ами, ще работя по въпроса. Още нямам стратегия, но ако не променя нещо, скоро ще съм на три морета. (смее се)
С какво се гордееш?
С опита си. С метрото. И с хората - те толкова ме обичат, дори и когато на глас ме мразят.
А какво ти липсва?
Толерантност. И тоалетни.
Знаем, че все пак успяваш да запазиш добро настроение - кое те радва?
Детските площадки. И конкуренцията.
Къде те сърби?
На Женския пазар. Но се свиква, не се оплаквам.
Кой ти пили нервите напоследък?
Александър Малинов.
Какъв е стилът ти?
Обичам да се кича.
На каква се правиш?
На културна столица.
А всъщност си?
Струва ми се, че съм душата на компанията.
Какво искаш да ти се случи?
Малко по-съгласувана архитектура, повече разбирателство... с една дума - чудо.
В какво вярваш?
В миналото. Но съм сигурна и в бъдещето. И приемам добре настоящето. Вярвам в надеждата. (усмихва се)
Какво не знаем за теб?
Кой ми дърпа конците.
Работата е едно, но без забавление не може - кога му отпускаш края?
Всяка събота, понякога и в петък. Но и през останалото време изобщо не скучая.
Тя обаче бърза, навлича дъждобрана и се изстрелва през вратата, затова не успяваме да й зададем повече въпроси. И все пак - честит празник, София.
Текст Диана Георгиева
Коментари