Не е важен броят на годините в един живот, а по-скоро животът, изживян в годините. Съдържанието е онова, което наистина има значение. В този смисъл, 70-годишнината на един от най-големите руски актьори и режисьори е просто цифра. И все пак, да му е честита!
Свой сред свои
Правнук на художника Василий Суриков, внук на друг
майстор на четката - Пьотър Кончаловски, син на поета Сергей Михалков, написал
думите както на Съветския, така и на химна на съвременна Русия, и брат на
режисьора Андрей Кончаловски. "Животът може да се разбере само
ретроспективно", е казал някога Достоевски, съдбата на творческия ум тоже,
ще добавим веднага ние.
Крачки към известността
В началото Никита Михалков се захваща с театър. Постъпва
в актьорския факултет на театралния институт "Борис Щукин", откъдето,
уви, скоро бива изключен заради системно нарушаване на дисциплината. Това в
никакъв случай не му пречи (а нищо чудно и да му е помогнало) да се появи за
първи път на голям екран във филма на Георгий Данелия Аз крача из Москва през 1964. От тогава насетне той се превръща в
един от най-важните актьори от златните години на съветското кино.
От другата страна
Режисирането идва чак на 35. Без да изоставя и за миг
актьорските си занимания, Никита Михалков постъпва в държавния институт по
кинематография, където се учи от брилянтни умове като Михаил Ром и Андрей
Тарковски. В първия режисиран от него пълнометражен филм Свой сред чужди, чужд сред свои (1974) всичко се върти около
местоположението на половин милион рубли в злато, което, както се досещаш, е
неизвестно.
Световна слава
Международното си признание Никита Михалков получава през
1976 с втория си пълнометражен филм Робиня
на любовта. Година по-късно се появява адаптацията по Чехов - Незавършена пиеса за механично пиано, а
през 1979, докато се снима във филма на брат си Сибириада, Михалков завършва и своя собствен проект Пет вечери. Славата, разбира се, не го
напуска още дълго. Особено след Очи
чорние, в който адаптира повечето от кратките разкази на Чехов, а Марчело
Мастрояни отнася у дома си статуетката за най-добър актьор на фестивала в Кан и
гордостта от номинацията си за Оскар.
Но стига ми тая награда
Удоволствие доставя само това, което не е нужно, е
умозаключил великият Чехов. Доколко са нужни няколко статуетки върху бюрото не
можем да преценим, но сме уверени, че международните филмови признания са
доставили огромна радост на Михалков. През 1992 Урга - територия на любовта получава Златен лъв на фестивала във
Венеция и номинация за Оскар за чуждоезичен филм, а през 1994 Изпепелени
от слънцето грабва Златна палма в Кан и статуетка Оскар за най-добър чуждестранен
филм. През 2007 Златен лъв във Венеция
получава и за навеждащия на безброй размишления 12. Независимо от всички тези признания, обаче, сме убедени едно -
на Никита Михалков му стига и тази награда - да остави трайна диря в световната
киноистория.
Текст Дани Николова
Още от Дани:
Жан Клод Ван Дам
Марион Котияр
Коментари