Ще видим Hidden Orchestra след няколко дни в компанията на Sofa Surfers в Mixtape 5, което, разбира се, ни даде сериозен повод да потърсим Джо Ейксън - едноличен лидер на музикалния колектив, за да си поговорим полушеговито за музиката, живота и вдъхновението. Той пък напълно ни влезе в ритъм и, зареден с кафе и добро настроение, използва една от паузите в турнето на Hidden Orchestra за това интервю.
Мислех си да стана композитор.
И станах композитор
и продуцент.
Фотография Маркус Вернер
Заобиколен съм от
хора, които обикновено са мили и се разбираме лесно.
Добрият екип е важен,
защото прекарваме толкова много време заедно на пътя.
Оркестърът ми се крие точно зад ясния ти поглед.
Вкъщи ме смятат за работохолик.
Сред приятели минавам
за приятел.
По душа съм доста
праволинеен тип.
Никога не работя без кафе.
Проблемът ми е, че твърде много му мисля.
Идеите идват, когато мисля.
Блокирам, когато се
замисля прекалено.
Грешките често са най-добрата част от работата.
Работата е като игра,
стига да се занимаваш с нещо, което ти е интересно.
Създаването на музика не може да се сравни с нищо друго.
Никога няма да спра
да слушам ренесансова хорова музика.
В албумите ми свиря с
различни хора, защото харесвам различни инструменти, на които не мога да
свиря.
Да си на турне е доста
уморителна ваканция.
Успехът е да
правиш това, което харесваш.
Най-обичам да бъда
жив.
Ще ми се аз да съм
измислил невидимият тостер.
Или поне да бях казал "да" на повече възможности.
Текст Ивайло Александров/ Фотография Стивън Хейууд (първата снимка горе), Тобиас Фелтус (втората), Ян Роберт (третата)
Коментари