Антонио Форчоне

Много обичаме да си говорим с талантливи и влиятелни артисти, които остават топли и приветливи хора, а на успеха си гледат като на заслужена победа след дълъг път, но не и нещо ексклузивно освен за тях самите. Антонио Форчоне е невероятно талантлив китарист, а в музиката му, записвана в последните 30 години има мотиви от цял свят, като родната му Испания, Африка, Латинска Америка и дори България са чести влияния. През годините записва и концертира соло, с дуети, трио и квартет, все под неговото име, а от 2013 е част от ансамбъла Estruna, където си партнира с певеца Арканхел, хор Нови български гласове, Теодосий Спасов на кавал, контрабасиста Рено Гарсия-Фонс и перкусиониста Агустин Диасера. Някак не е случайно, че го наричат Джими Хендрикс на акустичната китара в XXI век. Следващият експлозивен спектакъл на ансамбъла е на 5 декември в Зала 1 на НДК и ние побързахме да се чуем с Антонио малко преди поредната му среща с българска публика.

Последните ти творби са силно вдъхновени от Африка, където си бил неведнъж. Какво те впечатлява така там?
Африка ме вдъхновява заради калейдоскопа си от звуци, песни и ритъм, които са изцяло в духа на великолепната природа и неверероятната земя там. Исках да стигна максимално близо до ядрото на влиянията, които извайват този красив континент в стотиците му форми; да проникна по-дълбоко в невероятната му музика, като работя с местни изпълнители.

В сегашния състав на групата има музиканти, които внасят африкански и латиноамерикански влияния. Ти самият си от Европа. Доста интересен културен микс. Можеш ли да твърдиш, че това е сред най-вълнуващите ти проекти?
Най-вълнуващото е, че правя музика, която ми харесва, с музиканти, посветени на тази идея. Днес може да е с афро-латински влияния, утре - кой знае? Важното е да се чувства със сърцето. А за музиката има достатъчно влияния по света.

В последно време си неделима част от Estruna. Какви са предизвикателствата с този проект? Как виждаш ти музиката, която свирите?
За мен е чест да бъда артистичен директор на Estruna и едновременно с това китарист на групата. Като аранжименти това беше най-голямото предизвикателство в кариерата ми. Трябваше да комбинирам традиционни испански песни като "La Leyenda del Tiempo" и "La Aurora de Nueva York" (прочули се благодарение на испански икони като Camaron De La Isla и Enrique Morente) с фолклорни български песни. И, съдейки по реакцията на публиката, резултатът е повече от успешен.

Как се приема Estruna в Spain - свирихте на най-големите фестивали там?
Испанската публика прие много горещо Estruna по време на турнето ни там през 2014. Много вълнуващо беше, когато с Estruna изсвирихме моята композиция ‘Alhambra' в самата крепост Алхамбра, а публиката ни аплодира на крака. Неописуемо преживяване.

Когато за пръв път пристигаш в Лондон, работиш като уличен музикант. Вероятно е било едновременно вълнуващо, но и стресиращо в огромен град, където животът хвърчи покрай теб с 200 км/ч., а конкуренцията е безмилостна.
Не беше лесно, но нямах избор. Не говорех никакъв английски и не познавах никого. Все пак имах самочувствието, че не са много китаристите, които могат да се мерят с мен из улиците на Лондон. Страстта, отдадеността на музиката и вярата ми купиха билет към успеха. Работих здраво и една година по-късно, през 1984 вече записвах първия ми албум.

c Estruna

Когато те забелязаха, ти успя бързо да се издигнеш в музиката. Очакваше ли го или беше готов и дълги години да се бъхташ по клубовете?
Съжалявам, но не мисля, че успехът ми е бил толкова светкавичен. Кариерата ми израстваше бавно и дълго време, макар и все нагоре. Надявам се единствено любовта ми към музиката и живота да ми дадат силата да продължа по пътя си.

Работил си с много големи артисти. Кои са ти истински любими и можеш ли да споделиш някой незабравим момент от работата ти с тях?
През 2006, докато записвахме DVD-то на Antonio Forcione Quartet in Concert, ми се обадиха от лейбъла ми NAIM, за да ми кажат, че легендарният Чарли Хаден иска да запишем албум като дует. Когато се споразумяхме за детайлите, пристигнах в Лос Анджелис и позвъних на вратата на Чарли, а кучето му ме посрещна, въртейки опашка. След три дни албумът Heartplay беше записан, а Чарли Хаден ми призна, че ако Джексън (кучето) не ме е харесало, работата би се проточила много. Очевидно кучето разпознава добрите хора. Албумът пък се радва на страхотни рецензии и успех. Чувствам се благословен.

Все още ли прекарваш повечето от времето си на пътя?
Нещата доста се промениха - вече не пътувам толкова, колкото преди 10-15 години. Вече с удоволствие си стоя предимно вкъщи, като от време на време пътувам до места, които харесвам наистина.

Гледайки към поп и рок музикантите, някои от които притежават боатства, не ти ли се иска понякога да се впуснеш в мейнстрийма и да търсиш комерсиален успех.
Навремето се изкушавах от идеята да свиря поп музика, но говорим за годините, когато бях на ръба на оцеляването.

Какъв е най-големият мит за джаза?
Няма митове. Обичам всяка музика, в която изпъкват креативността и импровизацията, а ако има и история зад тях - е, още по-добре.

Явно е, че имаш много фенове в България. Това изненадва ли те?
Наистина ли? Нямах идея, честно.

Ще препоръчаш ли готин филм и хубав албум, който си чул наскоро?
Non ci resta che piangere с двама от любимите ми италиански комици - Роберто Бенини и Масимо Троизи.

Понеже вече наближава обяд, ако случайно се натресем у вас неочаквано, озверели от глад, какво ще ни приготвиш?
Зависи какво е останало в хладилника. Ако имате късмет, може да намажете паста фарфале със скариди. А ако сте истински късметлии, може да ви поканя в ресторанта на някой от италианските ми приятели (смее се).