Eriney

Eriney преплита творческия път на няколко супер симпатични ентусиасти, които определят музиката си като балкански неофолк - съчетание на западноевропейско средновековно звучене и балкански фолклор с ориенталски елементи. Всичко започва през 2012, когато двама приятели - Никола и Александър, започват да търсят музиканти за авторски проект. По онова време двамата вече имат зад гърба си участия в други банди (съответно - Khanъ и Six), но увлечението към средновековната музика, фолклора и групи като Omnia, Исихия и Irfan им подсказва, че е дошъл моментът за ново начало. Малко по малко в състава се включват и други музиканти, всеки от които внася личния си почерк, влияния и инструменти. „Александра, Виктория и Иван, например, са професионални музиканти с класическа школовка. Бивши членове на Eriney, също оставили своята следа в историята на групата, продължават да се занимават с музика - Здравко е в Khanъ, Деница отново е гласът в последния албум на Irfan, Евгени е в Ambient Folklore и Kayno Yesno Slonce", разказват Александър, Никола и Александра, които сгащихме за слънчев разговор преди броени дни. Eriney има както авторски парчета, така и интерпретации на популярни народни и средновековни песни, с които шестимата са се разписали на много концерти и фестивали. Съвсем наскоро групата пусна и ново парче - Песента на сирените, което можеш да чуеш в bandcamp профила или youtube канала им. След като ти хареса, можеш да си я свалиш безплатно - на какъвто принцип се разпространяват и другите им парчета. А можеш и да ги почерпиш за усилията - с колкото ти е кеф.

Какво е Eriney?
Никола: Eriney е това, което отнема по-голямата част от времето ми през последните години. Начинът да създавам музика с най-близките си приятели и да срещам страхотни хора из цяла Европа. Много от тях облечени в броня.
Александър: Силна емоция. Понякога положителна, понякога отрицателна.
Александра: Eriney за мен е предизвикателство, вдъхновение и обич. Първото, защото редовно ме кара да излизам извън зоната си на комфорт. Например, гъдулката е инструмент, който не бях пипала от години, а стилът пеене ми е далечен и все още се уча. В този смисъл, Eriney ме подтиква все повече да опознавам себе си. Вдъхновение, защото всеки от нас има различен поглед над нещата и това отвори един цял нов музикален свят в съзнанието ми. И обич, защото, включвайки се в състава, едва ли не на шега, открих едни прекрасни същества, които се превърнаха в най-близките ми хора.
А какво стои зад името?
Това е дума, която първата ни вокалистка - Деница, предложи. Тя няма конкретно значение или скрит смисъл. Предпочитаме музиката ни да говори сама за себе си и да не е асоциирана с предварително заложено послание още в името.

Музикант къща храни ли или поработва и друго?
Половината от нас са професионални музиканти, другата половина - не. Различно е. И в двата случая обаче, Eriney е проект, задвижван от страст, а не от пари.
А ако можехте, щяхте ли да се занимавате само с музика?
В един глас: Да.
Какво спечелихте и какво загубихте по пътя?
Спечелихме най-вече приятели и хубави моменти.
А Никола добавя: Веднъж изгубихме половината ми бузуки на път за един фестивал. Беше ужасно.
Нашите съболезнования... А какво научихте?
Много! Как се работи в екип, как се създава музика, как страстта към изкуството е по-силна от всякакви неудобства, конфликти и проблеми. Научихме много и за техниката. Изненадващо е колко много кабели и микрофони са нужни, за да свириш музика от XII век!

Откъде идва вдъхновението?
Всеки път е различно. Идвало е от стара песен, от стихотворение, от разговор, от усещане.
И пак включване от Никола: Веднъж дойде от взиране в едно старо криво стълбище. Не се шегувам!
Какви влияния откриваме във вашите песни?
Всеки от нас е воден от различни влияния и всички те се отразяват в песните. Западноевропейски кантиги, скандинавски и унгарски народни песни, български фолклор, арабска музика. Неофолк, метъл, различни електронни стилове - всичко се смесва в едно, някой път съзнателно, друг път несъзнателно.

Кой фолклор чувствате най-близък?
Балканския като цяло. Ние виждаме музиката като нещо далеч надхвърлящо граници и култури. Исторически, Балканите са кръстопът на най-различни народи и цивилизации, всеки от които е оставил по нещо. Това наследство е безценно.
Вие ли избрахте инструментите си, или те вас?
Ха, много добър въпрос! Въпреки че е строго индивидуално, по-скоро второто. Някои от нас свирят на инструментите си от деца (Александра), други положиха големи усилия за да успеят изобщо да намерят такива инструменти (Никола и Иван)! Като с всяко нещо в нашата група, желанието и страстта са водещ фактор - щом ни влече натам, не се опитваме да бягаме.

Ако музиката е пътешествие, вашата накъде води?
Как беше онази мисъл... „важно е пътуването, а не дестинацията".
В кой свят бихте построили дома си?
Честно казано, тук ни е добре. Възможността да комбинираме съвременните технологии със старите си инструменти е нещо, което е било невъзможно за старите бардове! Защо да не се възползваме?

Кое митично животно бихте си опитомили?
В един глас: Сур елен!
На кого ще заложите на канадска борба - Крали Марко или Беоулф?
И пак в един глас: Беоулф няма шанс.

Какви ги вършите, когато си почивате от Eriney?
Когато не вършим работа за групата, пак се занимаваме с музика! Всички сме близки приятели и споделяме много общи интереси. Обичаме да излизаме сред природата и да си посвирваме, или да се събираме на някое уютно местенце, където да си поговорим, да слушаме музика и понякога да поиграем настолна игра.
С коя банда искате да делите сцена?
Много са! Нашата сцена е много сплотена и всички сме приятели. Групи, които безкрайно уважаваме, са Omnia, Wardruna, Faun, Irfan, The Moon and the Nightspirit, Cesair... списъкът е безкраен!
Накъде ви се иска да ви отвее вятъра?
Навсякъде! Защо да се спираме само на едно място?
Точно така!

Текст Деяна Узунова / Фотография Славея Йорданова
На снимките в текста в последователност: Александра, Никола и Александър